- Кое е толкова смешно?
- А? - Сара трябваше да сложи ръка на лицето си. Устните и бяха толкова вдървени, че щяха да бъдат по на мястото си върху труп. - Нищо. Просто си спомних нещо. - До краката си тя усети как Джет скимти. Обикновено спокоен, той се бе изнервил, след като Грег и Пру излязоха. - Съжалявам за това, което казах на Грег. Не беше честно.
- Не, не беше. - Тори покри с мокра кърпа челото на малкото момче. - Трябва да спреш да се самосъжаляваш. Питър липсва на всички ни. Аз всеки момент очаквам Крис да влезе.
- И да ни спаси? - Тя се почуди колко лесно горчилката се върна. Кога беше станала толкова зла? Всичките тези вайкания и „горката аз“... Все още скимтящ, Джет се вдигна с мъка на крака. Тя разроши ушите му, за да успокои животното, а и себе си. - Съжалявам! Беше гадно. Просто, изглежда, не мога да открия равновесие, сякаш съм в емоционална люлка.
- Не си единствената, на която и е трудно. Грег се опитва, а е и раним. Мислиш, че винаги съм толкова весела и разбираща? През повечето време се преструвам. Иначе бих прекарвала половината ден в плач, а другата половина в мечти за храна, която не мога да имам. Ще стана на осемнайсет след два месеца. Трябваше да мисля за колеж, как да вбесявам майка си и дали ще изглеждам като цепелин в роклята за бала. - Тори изстиска безрадостна усмивка. - Иска ми се мама да можеше да ме види. Винаги ми натякваше за теглото ми.
- Е, искрена ли беше? За това как да се измъкнем, имам предвид.
- Да. По-добре да го направим скоро. Пру е прав. Можеш да усетиш във въздуха колко ядосани са всички. Храната свърши толкова бързо, както и останалите запаси. Имаме много оръжия, но нямаме патрони и не е останал дивеч, който да ловуваме. Ще имаме късмет, ако не линчуват Съвета. Нещата започват да се изплъзват от контрол. - Тори направи пауза. - Помниш ли, споменах, че отключих вратата на балкона за хора? Това, което не казах, беше, че... Кьтър чакаше точно отпред. Часове преди да трябва да се появи.
- Какво? - От нощните пазачи тя най-много не харесваше косматия набит старец, който беше дошъл в Рул с Ланг и Уелър. Другите възрастни мъже хвърляха по един бърз поглед, но Кьтър винаги зяпаше. - Защо не каза нищо?
- Защото не е направил нищо. Престори се, че е трябвало да провери вратата. Нали знаеш колко е малка площадката?
Знаеше. Стълбите бяха тесни, по тях хористите трябваше да се изкачват до мястото над олтара. Площадката между мазето и светилището беше квадратна, не по-голяма от две изтривалки, поставени една до друга.
- Той дали... знаеш... - тя не искаше да каже на глас „те опипа“.
- Доста добре. Притисна ме бързо и успя да си измъкне доста добро опипване. Лицето му беше... опасно. Сякаш беше по-добре да не крещя или да се боря.
- Наистина ли мислиш, че щеше да те нарани?
- Честно казано, не исках да разбирам. Но имаше по-малки деца и си помислих внезапно, е... по-добре aз, отколкото някое от тях. Това сигурно звучи болно?
- Не звучи болно. Ти си защитавала децата. - Сара пое замръзналите длани на Тори в своите. - Но има и нещо друго. Мога да позная. Какво беше?
- Той каза, че ако не искам Пру или Грег да си имат проблеми, може да предпочета да съм мила с него. Затова аз... оставих го да направи едно добро, дълго, мръсно опипване. - Когато Сара пое въздух, Тори каза: - Недей, става ли? Бездруго се чувствам, сякаш съм пропълзяла през клоака. Но знаеш ли онзи боб, който Пру му даде? Кътър ми предложи кутията като плащане. Каза, че не е очаквал нещо за нищо. Че... че децата може да получат повече храна, ако аз, нали знаеш, направя повече. И знаеш ли кое е най-ужасното? - Очите на Тори се сведоха към скута и. - За секунда си помислих... „добре“.
- Тори - Сара можеше да усети как киселината кипва в празния и стомах, - нямаш предвид това.
- Не знам. - Тори сви рамене безнадеждно. - Може би имам. Децата са гладни. А ако Кътър реши да нарани Грег? Или Пру? Никой от нас не е в безопасност.
- Виж, нека просто се върнем назад за малко! Още нищо не е станало. Ще говорим с Грег и с Пру. Ще измислим нещо. Знаеш ли какво? Бих пийнала малко чай. Ти искаш ли? - Сара се изправи толкова рязко, че сърцето и не можа да навакса и пристъп на замайване замъгли зрението и. Тя преглътна едно немощно вдишване, после още едно. - Лайка ли искаш, или лайка?
- Лайка би било чудесно. - Тори успя да изкара една колеблива усмивка. - Виж, вече оставих Дейзи и Призрак при момичетата. Ще оставиш ли Джет при момчетата? Кучето подивява, когато не си наоколо.