От друга страна, Грег нямаше по-добри идеи. Беше изтощен, прегладнял и ужасен от това, което ситуацията го заставяше да прави, от нуждата да обмисля; и толкова уплашен от чернотата, извираща в гърдите му, че отново е на шест години и едва е осъзнал, че е влязъл слепешката в къща на ужасите. През повечето време той усещаше, че ще избухне в сълзи. Но трябваше да е силен. Тук бяха в голяма беда, въпросът беше на живот и смърт, а нито Питър, нито Крис бяха на разположение, за да му кажат кое е правилно.
Като се вземе предвид как се развиваха нещата, имаше моменти, в които Грег истински се гневеше: „Покажи си лицето в Рул, Крис, и ще ти вкарам куршум в окото!“.
Което само доказваше колко далеч бе стигнал.
- Няма никой друг. - Устата на Дейл се разтегна в отчаяно, ужасно ухилване. - Това е истината.
- О, глупости! - гласът на Сам беше ленив, почти отегчен. Но Грег знаеше. Ако Дейл не изкашляше информацията, тези боксерки щяха да са следващите. После Сам, въоръжен с колекцията си от железария - клещи, резачки за жици и ръчни триони, - щеше да се заеме за работа. Стомахът на Грег направи салто. Защото момчетата от екипа на Ейдън бяха наистина болни малки изроди. След като беше харесал Лушън и Сам като еднакво мислещи братя, сега Ейдън осигуряваше на Рул неговата версия на гангстери - хулигани с предпочитание към кръвта и мъченията и не толкова към графитите. Грег си представяше, че това е била основната причина Питър да даде на Ейдън тази работа. Ето защо Грег нямаше куража да ги спре, въпреки че се предполагаше, че той е този, който командва сега.
„Командвам друг път!“ За около милиарден път той се почуди какво, по дяволите, пуши Йегър. Грег не беше Питър или Крис. Едва беше навършил петнайсет. Беше му достатъчно трудно да бъде себе си, какъвто и да беше.
- Не, не, казвам истината. Бях аз, само аз... А-А-А-А! - изпищя Дейл, когато антената на Ейдън сряза месото чак до кокала. - Исусе, Исусе, Ису...
И точно тогава Грег почувства как земята се движи.
7
Когато едната стена на тунела се пропука и скалата поддаде, Алекс изкрещя. Дясното и рамо беше огнено кълбо червена течна болка, сухожилията и мускулите бяха обтегнати до такава степен, че тя си представяше как кожата и ще се сцепи и ръката просто ще изскочи от гнездото си. Стискайки ръката на Вълк в смъртоносна хватка, тя можеше да почувства как мускулите му трептят от усилието. Имаше видения как въжето, за което се държеше Вълка, се протрива, как се разнищва, къса се и двамата биват пометени от стихията. Нямаше представа дали Променените горе се опитваха да ги издърпат. Вероятно не можеха заради течението. Тя едва се държеше, а болката се увеличаваше, рамото и се опитваше да се откъсне. Поне тегленето да беше спряло!
„Освен ако не го направи. - Водата беше спаднала до под коленете и, но не повече. - Сигурно се пълни почти толкова бързо от другаде.“ Въжето се люшна наляво и остана там, изопнато от гибелното течение на водата, тежестта им закована в края на гигантско махало. Ако въжето се скъсаше или Вълка не можеше да удържи...
„Трябва да се пусна. - Откачена мисъл, но при тези обстоятелства имаше цялата проста сигурност на неопровержима логика. - Твърде тежка съм за него. Ще умрем и двамата.“
Друсване. Тя почувства трептенето по ръката си чак до зъбите. Видя как главата на Вълка горе рязко се дръпна, а после левият му крак се плъзна по скалната стена. Още едно друсване и вече можеше да види доста ясно, че грубият хамут се стяга, когато той успя да направи още една полукрачка, забивайки десния си ботуш в ръба на стърчаща скала, за която тя можеше да се закълне, че бе поне на десет сантиметра над него само преди секунда. Погледна към краката си. Дали си въобразяваше, или водата беше спаднала съвсем мъничко? „Опитват се да го издърпат.“ Дали можеше да помръдне краката си? Да измъкне един навън? Всичко би помогнало. „Хайде, хайде!“ Бедрата и се стегнаха, борейки се с хватката на всичката тази вода. Сякаш усетил какво се кани да прави тя, Вълка затегна захвата си около китката и и дръпна, опитвайки се да я измъкне поне малко по-високо...
Земята внезапно се надигна. Можеше да усети налягането и. В следващия момент се чу пукване, а после БУМ - като гръмотевица. Отломки се пръснаха по скалите вдясно от нея, нащърбените пластове внезапно се наклониха. Някой изкрещя и едно момче с ръце и крака, разтворени като звезда, профуча във внезапно изсипалата се градушка от камъни. То падна във водата на няма и шест метра от нея, но тя не чу плясъка през целия този тътен. Момчето изплува на повърхността и една ръка се посегна да сграбчи въздуха. Челюстите му бяха откачени, може би за да извика, но какъвто и звук да беше излязъл, се изгуби, когато рукналата вода заля гърлото му. Ръката се стегна в агонизиращ юмрук. Изпъкналите му очи се завъртяха до бяло. Момент по-кьсно момчето бе дръпнато рязко надолу и надалеч.