Нямаше нищо толкова неестествено. Той се намръщи. „Тогава защо съм толкова настръхнал? Нещо не е наред...“
- Бинго! Купа за храна. - Пру посочи с брадичка една жизнерадостна жълта подложка за храна, пъхната в ъгъла на кухнята, зад масата и столовете. Кръгла керамична купа с нарисувани рибешки скелети и думите „мяу“ и „вкусно“ стоеше до алуминиева купа за вода, която беше наполовина пълна. Купата за храна съдържаше една-единствена гранула. - Не виждам котешка тоалетна.
- Може да са я пуснали навън - каза Ейдън. - Може още да е там, освен ако дъртият дядка не е избягал.
- Хей - каза Грег, чувствайки се неудобно от Джарвис, за когото също можеше да се каже, че е дърт дядка. Ейдън наистина трябваше да внимава какво говори. - Дръж си устата затворена, става ли?
- Какво? - Ейдън успя да докара объркан вид. - Какво казах?
- Нищо, хлапе - каза Джарвис натъртено, а после погледна към Грег. - Честър не би избягал. А тази врява, която вдигна Верна? Десет към едно, че котката е още тук.
- Може би са я натикали в килер или нещо подобно - Грег забеляза един ъглов килер и отвори вратата му. Той беше напълно ограден и тъмен като рог. Грег извади фенерчето си и пръсна оранжева светлина по чамовия под. - Има чувал суха храна, няколко кутии консерви...
- Какво? - Ейдън и Лушън попитаха едновременно, когато Грег затихна.
- Чакайте! - Дървените подове в старата къща не бяха много чисти, но с малкото движение тук чамът беше много по-светъл и той забеляза една дъска, която изглеждаше протрита, а снадките и бяха по-широки, отколкото на останалите. „Сякаш е била подменена или подпъхната.“ Когато натисна, дъската се разклати. „О, боже!“ Беше го страх да се надява, но сърцето му затуптя малко по-бързо. „Може да имаме нещо тук, може наистина...“ Извади джобното си ножче и пъхна върха му в снадката. Острието премина лесно.
- Хей! - повика той. Когато другите се стълпиха на вратата, той посочи: - Тази дъска е била отделена. Но нямам достатъчна опора, за да я извадя.
- Ето. - Лушън извади от ножницата на кръста си мачете от черна въглеродна стомана, с което вероятно можеше да нареже бивол. - Опитай с това!
Грег напъха острието и го премести цели двайсет сантиметра през дупката, преди стоманата да цъкне. Метал?
- Намерих нещо.
- Сигурен ли си, че не е просто греда? - попита Пру.
- Не е дърво. Усещам материала. Мисля, че това е тайно пространство под къщата. - Още пет секунди и Грег измъкна дъската, взря се и после каза: - О, мамичката му!
В конуса оранжева светлина, хвърлян от фенерчето му в това скривалище, бурканите проблясваха като съкровище от редки скъпоценни камъни. Малки стъклени буркани с ягодово желе, тъмнооранжев мармалад, желе от боровинки. По-големи буркани от половин и цял литър, целите пълни с мариновани моркови, аспержи, гъби, картофи и други зеленчуци, както и с плодове.
- Еха! - каза Лушън, а Ейдън добави:
- Да си го начукам!
- Исусе Христе! - каза Джарвис като молитва. Напъхвайки се вътре, той се протегна през Грег и издърпа един голям буркан, плътно напълнен с плодове, плуващи в бистър сироп. На светлината прасковите изглеждаха като златни полулуни. - Имат всичката тази храна! Те имат храна!.
„Цариградско грозде“, прочете Грег на друг буркан, думите бяха изписани с нежни отмерени букви заедно с дата. Той никога не беше Вкусвал цариградско грозде, но звучеше извънредно добре. Стомахът му стенеше и под езика му се събра толкова слЬнка, че се уплаши да не започне да се лигави. „Кайсии. Череши.“ За да се разсее, той преброи бурканите.
- Трийсет и седем. Не е нещо огромно, но...
- Как да не е огромно! - Джарвис беше гушнал буркана с праскови до гърдите си по начина, по който преподобният Йегър понякога стискаше Библията по време на служба. - Трябваше да се сетя. Познавам Верна, откакто бяхме деца, това са вече шейсет години. Майка и консервираше като луда по цяло лято и цяла есен. Претърсихме тук преди шест седмици. Те бяха голи като мишки и тогава си помислих колко е странно. Изобщо не беше в стила на Верна, но бяха минали месеци, откакто всичко отиде по дяволите и си помислих, че може да са изяли всичко. - Лицето на Джарвис внезапно потъмня. - Но те все пак приемаха дажбите.