- Какво? - попита Грег, докато Сара се олюляваше към тях през тълпата. Десният и крачол беше подгизнал, а сълзите бяха прокарали чисти следи през кръвта по бузите и. - Док, за какво говориш?
Преди Кинкейд да може да отговори, Хенри каза с ясния си глас:
- Да, това е Бен. Познавам го, откакто беше малко момче... ей толкова високо. - Старецът потупа въздуха около коленете си. - Бих го познал навсякъде с това акне.
Хенри погледна надолу по алеята към членовете на Съвета, които си проправяха път през прииждащите хора, тълпящи се в светилището. Никой от тях не носеше роба. Йегър беше начело, но само Ърнст - широкоплещест и много висок, с все още значителен корем въпреки оскъдните дажби - поддържаше слаба следа от властност. Стимке, повяхнал дребен мъж, който бе сляп с едното око, се свиваше до Ърнст. Грег не можеше да реши дали мъжът беше в шок, или се опитваше да се скрие.
- Господин Стимке! - повика го Хенри. - Това е внукът ви, нали?
Йегър проговори вместо свития от страх Стимке:
- Да, това е Бен.
Тонът на Йегър бе достатъчно равен, но кожата му беше станала толкова бяла, че плешивата му глава изглеждаше като билярдна топка. Без робата си той изглеждаше като бездомник с разменени чорапи, провиснали панталони и фланела на червени квадрати. Обикновено блестящите му очи изглеждаха потайни и малко уплашени като на мишка, която не може да реши дали бягането няма само да накара котката да скочи по-бързо.
- Очевидно Бен се е измъкнал, факт, с който не бяхме наясно.
- Очевидно? Измъкнал се е? Не сте били наясно? - С високо вдигната пушка Джарвис си проби път покрай другите, за да застане в центъра на пътеката. Всяка прилика с пуйка си беше отишла. Сега старецът изглеждаше по-скоро като мишелов. - Управлявате това място от десетилетия, вземате всички решения. Карате нас, възрастните мъже, да следваме заповедите на деца... - Джарвис кривна глава към Грег. - И ние го правим, защото сме лоялни и богобоязливи, а сега ни казвате, че не сте знаели, че това момче се е измъкнало?
„Питър - осъзнаването се разби над Грег като леден душ. - Той каза, че са събрали всички Променени и са ги застреляли, че никой не се е измъкнал. - Очите му се отклониха към умиращото момче. - Значи Питър трябваше да знае, че Бен не е мъртъв.“
- Там, където бях преди Рул, тези хлапета винаги се връщаха - каза някой в тълпата. Шепот на съгласие премина през останалите мъже и Грег видя, че няколко жени също бяха влезли, въоръжени с бейзболни бухалки и пушки като селската тълпа от някой стар черно-бял филм за чудовища. Забеляза една сивокоса жена. Май се казваше Травърс. Тя стискаше мотика, чието острие беше заострено в зъл връх. - Много от тях ловуваха на глутници. Една от причините да смятаме, че сме в безопасност тук, бе, че вие ни уверихте, че всичките ви деца са мъртви.
- На първо място искам да знам как малкото чудовище е оцеляло - беше Травърс, яростната жена, която сега разклащаше мотиката си към Стимке. - Какво направихте? Убихте само деца като моя Дий? Защото ние не сме достатъчно важни? Да не пощадихте това чудовище, защото е ваше?
- По дяволите! - избоботи някой друг. - Колко други като този има? Защото ако едно хлапе се е измъкнало...
- Или са го оставили да се измъкне - извика друг.
- Сигурно има и други. - Травърс размаха мотиката си като копие. - Така че къде са?
- Къде, мислиш, по дяволите? - Джарвис насочи поглед като черна гръмотевица към Стимке. - Били са там, навън, през цялото време, може би дори са наблизо. Но защо? Казахте, че вършите Божието дело, като взимате внуците ни и слагате край на мъките им. Какво направихте? Вие и онези кучи синове Питър и Крис...
- Внукът ми не знаеше нищо за това - каза Йегър и от тона му Грег реши, че това беше истината. Но Ърнст остана тих, нямаше и пробляськ на емоция по набитите му черти.
„Но Питър е знаел.“ Грег видя Сара да изучава лицето на Ърнст, после спусна надолу очи, когато първите алени пръсти пропълзяха по врата и. Сълза измокри бузата и и тя веднага я обърса. Грег стисна леко свободната и ръка, но тя не погледна нагоре, нито му отговори по някакъв начин. „Сара вече също знае. Питър е бил вътре през цялото време. Да пуснат част от Променените, може дори да е било негова идея.“ Питър беше този, който казваше на всеки патрул къде да отиде и кога. Защото е знаел къде най-вероятно са били Променените по всяко време?
А Джарвис беше казал „може би дори наблизо“... Променени в Зоната? „Разбира се.“ Сега, след като някой най-после го беше казал, изглеждаше напълно логично.