- Дали Крис е разбрал? - извика Травърс, жената с мотиката. - Затова ли се отървахте от него, казахте, че е организирал засада, но може би не е?
- Крис избяга - Иегър каза думите като проклятие. - Той ни предаде.
- Както вие предадохте нас ли? - докато думите не увиснаха във въздуха, Грег не знаеше, че бяха на езика му. Той се олюля на краката си. - Не дадохте на Крис шанс. Той отрече, но вие вече бяхте решили. Без значение какво беше казал, щяхте да го пратите в затворническата къща.
- Защото той не ми се подчини. - Йегър, изглежда, си връщаше част от стария огън. Антрацитночерните му очи се прехвърлиха върху Джарвис. - Дължите на Рул живота си. Не смейте да съдите...
- Млъкни! Нека сега да съдим теб за разнообразие! - Джарвис мушна с пръст гърдите на Йегър достатъчно силно, за да накара стареца да залитне и да отстъпи назад. - Вие излъгахте. Не знам колко от внуците ни сте пуснали, но тази гадост до олтара е внук на съветник. Ти трябва да си знаел. Това значи ли, че внуците ни са още живи? Защо сте ги пуснали?
- И какво ще направим по въпроса сега? - Сбръчканото лице на Травърс беше с цвета на синя слива. Тя насочи върха на мотиката си към Бен. - Какво ще правим с това?
„О-хо!“ Грег хвърли предупредителен поглед към Пру. Другото момче кимна леко и отстъпи назад от Бен Стимке, който беше станал неподвижен и бдителен, а устните му бяха запенени с кървави мехурчета.
- Оставете го! - изхриптя Стимке. Лицето му беше разкривено, сляпото му ляво око беше млечно-бяло като мрамор. Останалото му око с избелял сив ирис беше гуреливо, а долният му клепач беше виснал като стопен восък, за да разкрие бледорозова плът. - Оставете горкото момче да умре в мир!
- Мир? - Начинът, по който ръцете на Травърс обвиха дървената дръжка на мотиката, напомни на Грег за бойните тояги, които героите от „Наруто“ използваха в играта „Последната нинджа буря“. - Момче? Това е гадост - изпищя тя и се хвърли към Стимке. С внезапен яростен напън жената удари с тъпата дръжка на мотиката като с бухалка. Чу се приглушено „туп“. Главата на съветника се отметна назад толкова бързо, че беше цяло чудо, че вратът му не се пречупи. От устата на Стимке се разгъна ветрило от кръв, той издаде едно гъргорещо „ъх“ и се отпусна на каменния под.
- Не! - изграчи Йегър в момента, в който Кинкейд изрева:
- Боже мой, какво правиш?
- Док, не! - Грег грабна ръката му, когато докторът тръгна напред. – Недей!.
- Послушай хлапето! Стой настрана, Кинкейд! - предупреди го Джарвис.
- Мир? Ще ви покажа шибан мир! - Травърс насочи ритник към Стимке, който беше по корем, стенеше и се опитваше да изпълзи настрани. Този път хрущенето и изпукването, когато носът му се строши, а вратът му се изви твърде надясно, не бяха приглушени. По устата и брадичката му се стече кръв, но вратът му не се завъртя обратно. Остана точно там, където беше - с едното ухо плътно прилепнало към лявото му рамо. Тялото на Стимке беше отпуснато и провиснало като на мъртъв червей.
За момент се чуваше само смаяното, изненадано беззвучно хлъцване, което Грег неведнъж бе чувал по време на обедите в училище, щом някой изпуснеше поднос, а всички проточваха врат да погледнат и бяха готови да избухнат в смях и викове: „Пи-и-ич!“.
„Тя го уби. - Грег не можеше да откъсне поглед от бялото мраморно око на Стимке. Усети как краката му се опитват да се превърнат във вода. - Тя му счупи врата, тя...“
Издърпвайки се от внезапно омекналите пръсти на Грег, Кинкейд клекна до Стимке. Сложи пръст под ухото му, после вдигна обзетото си от ужас лице към жената.
- Осъзнаваш ли какво направи? Какво правиш? Мислиш, че това ще оправи нещата? Да се избиваме един друг, не е най-добрият начин да се разреши един проблем.
- Така ли? Е, това е едно добро проклето начало. - Травърс изкашля въже от плюнка. Половината опръска ръката на Кинкейд, останалото се размаза по безжизнената буза на Стимке, за да се плъзне в лигава следа върху устните на стареца.
Това, изглежда, отключи нещо, сякаш тълпата беше навита пружина под повече напрежение, отколкото можеше да понесе. В следващия момент това, което приличаше на солидна шокова вълна от крещящи хора, се надигна напред, някои тропаха към олтара, а други тръгнаха да заобиколят Йегър и останалите от Съвета. Грег усети как някакви ръце се положиха на гърдите му и Джарвис го бутна мощно.
- Махни се от пътя ми, момче! Махни се от пътя ми! - изкрещя старецът, когато Грег се олюля обратно. - Това беше. Чуваш ли? От сега нататък ти ще приемаш заповеди от мен, момче, от мен!