- Трябва да съмне скоро. Проклетите облаци! Нагласи го на юг и чакай! - каза Джарвис. - Вече са минали възвишението. Не можем да се измъкнем, ако имат оръжия... Там! Право напред! Виждаш ли ги?
- Да. - Сенките се търколиха встрани, сякаш някой беше дръпнал одеяло, а после през бинокъла си Том видя нещо, което му напомни за колони черни мравки, тълпящи се по карирана покривка. На колебливата светлина беше невъзможно да се каже точно за колко ставаше дума, но той предположи, че трябва да има поне няколкостотин Променени. Размерът изглеждаше точен. Това бяха деца, които се придвижваха чевръсто и бързо в един неумолим прилив, идваха бързо и се изсипваха надолу по хълма. С тази скорост щяха да са там за по-малко от трийсет минути, точно навреме за първите проблясъци на слънцето.
„Умно. Хората му ше могат да виждат по какво стрелят. - Светлината щеше да работи за Том по-кьсно. Номерът беше да задържат хората на Фин на площада достатъчно дълго. - Десет, петнайсет минути, това е всичко.“
- Хей! - каза Крис, заставайки до десния лакът на Том. - На върха на хълма! Виждаш ли тези коне?
- Виждам ги. - Беше невъзможно да ги пропусне. Тъкмо прехвърляха билото. Знаеше, че част от тях ще яздят: Мели, Фин, някои от хората му. Това, което не беше очаквал, беше блясъкът на бели камуфлажи. - Това са те! Изменените Променени, за които ви казах.
- Тези в бяло? На коне? - Джарвис изглеждаше стреснат. - Знам, че конете не реагират чак толкова лошо, но... боже мой... трябва да има поне двайсет или трийсет от тях.
- Ако са добри в боя, защо не водят атаката? - попита Крие. - Не би ли искал най-добрите ти хора да са отпред?
- Не и ако искаш да останат най-добрите ти хора. Това е като монголските орди. - Том вече можеше да види и мъжете крайно вляво и крайно вдясно, по-широки в гърдите и облечени в нещо, което изглеждаше като мек зимен камуфлаж в сиво и бяло. От случайните намигвания на метал той знаеше, че са въоръжение, а някои, помисли си, може би носеха по-обемисти боеприпаси, просто не можеше още да каже какви. - Нека пехотата обере куршумите.
- Нашите внуци като пушечно месо. - Джарвис се смълча за момент. - Плашещо е как се движат, колко са тихи. - Още едно кратко мълчание. - Как ги контролира?
- Нямам идея. - Том все още се мъчеше да открие Фин, но не успяваше. Докато изгревът или ездачите не дойдеха по-близо, той - вероятно целият в черно на онзи скопец - щеше да е буквално невидим. Вместо това Том насочи бинокъла си отвъд, помитайки далечните могилки и равнини.
- Може би влиза в главите им - раздраният глас на Крис беше приглушен. - Каза, че сигурно им дава нещо, съдейки по очите им. Ами ако могат да чуят мислите му?
- Мога да приема това за изменените. - Том бавно огледа от дясно наляво. Нощта беше започнала да се разнищва и посивява и той леко разфокусира погледа си по начина, по който би се опитал да зърне далечна галактика. „Боже, моля те, нека са там!“ - Но това не обяснява другите... - Той спря, когато долови оранжев проблясък в далечината. - Видях ги. На запад, близо до линията на гората. Там има поток, все още заледен частично, но тече доста добре сега. Там бих устроил моя лагер. - Том погледна към Крис. - Моментът е достатъчно добър да пратиш Пру и момчетата си. Могат да стигнат доста бързо.
Кимайки, Крис се пресегна за радиото си, когато Джарвис каза:
- Том, виждаш ли онези, които се откъсват от основната група?
- Да, виждам. - Четирима мъже на коне преминаваха челната линия на Променените. Все още беше твърде мрачно, за да види добре, но имаше много лошо предчувствие.
- Какво - попита Джарвис - правят те?
109
През последните няколко минути онова „давай-давай, върви-върви-върви“ беше нахлуло здраво, изкарвайки въздуха от дробовете на Алекс. От дълбоката си пещера чудовището се движеше по начина, по който червей се вмъква под кожата на презрял плод.
„Свършва ми времето.“ Леля ѝ винаги беше казвала, че времето лекува. Но времето ѝ беше донесло само още хора, за които да се грижи и които да загуби. Риданието, което беше преглътнала, се опитваше да изпълзи през гърлото ѝ. Искаше ѝ се единствено да вие, да счупи нещо. Може би да застреля някого. „Спри, Алекс! Ти не си по-различна от тези деца. Концентрирай се! Остават още Вълка и Питър. Крис също може да е в Рул. Трябва да им помогнеш. Том не би искал да те види такава. Бъди силна за него!“