Тя знаеше повече за квантовата физика, отколкото за бременността, а след като познанията ѝ за квантовата физика бяха колкото тези за Външна Монголия, можеше да се приеме, че на практика си беше неука. Никое от малкото деца, с които излизаше в гимназията, не беше забременяло и тя не познаваше абсолютно никой, който беше. Всичко, което си спомняше от онези информационни брошури в училище, беше, че колко ти личи и кога зависи от това колко си слаба. И можеш да усетиш, че бебето мърда отвътре... в четвъртия месец? А отвън в петия или шестия? Нещо такова.
„Така че Пени е поне в петия месец, а може би по-скоро в шестия или седмия. - Алекс беше сгънала капеща ивица сварена борова кора в устата си. Миришеше на Коледа и на вкус беше като остаряла дъвка, отлепена от долната страна на училищно бюро, точно до някой сопол. - Значи е била бременна преди Срива.“
Което беше нещо, за което да мисли.
Дали Питър бе довел Пени тук преди или след като нещата са се разпаднали? Питър трябваше някак да е замесен. Той и Съветът бяха уредили Зоната. Питър беше началник на сигурността и се грижеше Променените да са нахранени. А ако Пени вече е била тук преди Срива? Алекс не можеше да разбере как Питър е успял да я премести тук, без тя да му отхапе лицето. Някак я е зашеметил?
„Дали тя познава Питър по начина, по който Вълка познава мен?“
Никой сценарий не взимаше предвид Вълка, който беше с Черната вдовица и с останалите си гимназиални приятелчета, когато Алекс се появи в Зоната. Освен ако не го е разбрала грешно. От снимката в езерната къща на Йегър беше видяла, че Саймън и Питър са били близки. Значи може би Саймън е знаел за тази къща, а Вълка е искал да заведе Пени някъде на сигурно място, където ще може да я посещава понякога, да проверява запасите и и да я вижда?
Това извикваше и очевидния въпрос. Алекс беше приела, че Вълка е бащата. Сега не беше сигурна. О, Вълка се грижеше много за Пени. Винаги я наблюдаваше, носеше неща, които бяха твърде тежки, гледаше тя, а после и момчетата му да ядат, преди той да вземе и хапка за себе си.
Но Вълка никога не докосваше Пени. Не се гушкаха. Той не я прегръщаше. Никога не слагаше ръка на корема ѝ. (Въпреки че момчетата може би правеха така само във филмите за момичета, тя не знаеше.) Нямаше нищо наситено между Пени и Вълка, нямаше искра. В гимназията винаги знаеш кои са двойките, независимо дали го демонстрираха, или се опитваха да се скрият. Пламъкът се виждаше в очите им, в погледите, които споделяха, в начина, по който въздухът се сгъстяваше край тях. Както първия път, когато тя се приближи до Том, вдиша миризмата му на пушек и мускус, а усещането за привличане беше мигновено. Когато се целунаха, този единствен момент задълбочи изживяването до нещо жизненоважно и първично като въздуха.
Единственият път, когато нещо такова се случи с Вълка, когато миризмата му се превърна в аромат на безопасност, семейство и желание, беше около нея. Единственият човек, към когото Вълка изглеждаше истински привързан и привлечен, за когото би рискувал и живота си, беше... тя.
Което беше просто толкова шибано страхотно.
Къщата за лодки беше едностайна колиба върху колове, която, погледната отстрани, имаше формата на буква „А“, но в нея нямаше нито лодки, нито канута, нито дори каяци на пристан. Още щом насили вратата, Алекс осъзна, че е попаднала в мъжко леговище - място, където мъжът и приятелите му се събираха, за да се измъкнат от главната къща. Декорът също крещеше „момче“. Две единични легла, едното все още разбъркано, малко бюро с четири чекмеджета, два стола с прави облегалки, шкаф за книги, пълен с пъзели, дъска за крибидж41, две колоди карти, игри и купчина омацани списания, които знаеше, че е по-добре да не прелиства. Стар нагърчен постер на „Междузвездни войни“, на който Люк се бие с Вейдър, забоден с кабарчета върху шкафа за книги. Връзка с ключове и стар будилник, който се навива на ръка, почиваха върху дъсчена полица на лявата стена до леглото заедно с пътни атласи на Уисконсин, Минесота и Мичиган. Няколко якета висяха на пирони от вътрешната страна на вратата. Въпреки дълбокия студ и пропилата навсякъде воня на изсушен на слънцето опосум, която запушваше носа ѝ, къщата за лодки имаше просто правилната момчешка миризма: остър дезодорант, пудра за крака, сапун „Ирландска пролет“.
Но все пак там имаше и две други сбръчкващи носа миризми. Едната беше на лагерен огън или на час по химия, в който се палеше магнезий. Другата беше... Умът ѝ се върна на химиотерапията. Спомни си как една сестра от онкологията търси вена, преди да закачи Алекс на кафява венозна торба с цисплатин. Болнична миризма, това беше. Алекс притегли още въздух, разучавайки миризмата... а после забрави всичко за сяра и запалими метали. Защото този път...