„О, боже! - Стомахът ѝ се стегна при полъха на сладко лято. Пред очите ѝ изскочи спомен от баща ѝ: - Успокой се, скъпа, ще я измием лесно!“
- О, моля те! - гласът ѝ излезе писклив. Очите ѝ се върнаха обратно на леглото, тя се хвърли по корем и, разхвърляйки одеялата от пътя си, се пресегна под леглото. - О, моля те, моля те, моля те! - припяваше, помитайки с ръкавицата си голите дъски на пода, улавяйки топки прах, молив, стар чорап, преди да удари на метал. Тя се претърколи, седна с кръстосани крака и извади очукана червена кутия за инструменти. Трепереше толкова силно, че трябваше със зъби да свали ръкавиците си, преди да отвори непохватно заледената ключалка и да махне двойния капак.
Вместо инструменти вътре имаше шепа обвивки от бонбони и - нямаше грешка - замайващият аромат на шоколад и кокосови ядки.
- О! - каза го по онзи задъхан, удивен начин, по който би възкликнала за прекрасен залез или за някой подарък, прекалено красив, за да може да повярва. Тя потопи ръце в обвивките и извади огромен, гигантски десерт, който би разпознала дори без помощта на синьо-бялата опаковка и големите черни букви: БАДЕМОВА НАСЛАДА.
- Понякога просто трябва да хапнеш ядки - пропя тя. Пръстите ѝ продължаваха да се плъзгат по гладката хартия и накрая тя разкъса опаковката със зъби. Изпълни я сладък парфюм на захар, масло и шоколад. Твърдите парчета масло се бяха разделили, давайки на млечния шоколад прашен, нездрав оттенък. - И питай ме дали ми пука! - каза тя. Откъсвайки едно парче, го пъхна в устата си и захапа. Имаше глухо хруп и внезапна болка в челюстта. Десертът беше солидно замръзнал и буквално твърд като камък. Тя едва успя да изчегърта няколко шоколадови късчета.
„Може би е по-добре. - Тя затвори очи и се наслади на сладкото шоколадово топене върху езика си. - Може да го повърна, ако ям твърде...“
Едно „шип-шип, пук-пук“ кипна в носа ѝ и тя разбра, секунда преди той да я бутне предупредително по рамото: Дарт ставаше нетърпелив.
- Иди си го начукай, Дарт!
Но все пак, когато се пресегна за ножа, тя го направи бавно. Нямаше нужда да дава извинение на хлапето. Поставила блокчето на дървения под, тя пъхна върха на ножа в шоколада, точно зад първия бадем, после го разлюля напред-назад, натискайки здраво, докато десертът не се разчупи в малък дъжд от покрит с шоколад кокос.
- О-о-о! Не знаеш какво пропускаш, Дарт. От друга страна, ще има повече за мен. - Наплюнчвайки пръст, Алекс обра всички късчета, после го пъхна в устата си. - О, благодаря ти, боже! - изстена. Определено щеше да вземе всички обвивки за по-късно. Щеше да ги облизва хубаво и дълго. Пъхайки отчупеното парче в устата си, тя го натъпка в бузата си като катерица. Останалото зави грижливо, а после го пусна във вътрешния си джоб. Там телесната ѝ топлина щеше да размрази лакомството. Все още умираше от глад, но дори малкото парченце шоколад накара кръвта ѝ да се развълнува.
„Да. Е, не бъди лекомислена, скъпа!“ Десертът можеше да е целият ѝ късмет. Не виждаше никакво рибарско оборудване, а носът ѝ не беше открил нищо друго, освен онзи странен аромат на лагерен огън и миризмата на болница. Откъде ли идваха? Не изглеждаше да има още много неща тук, като се изключеха бюрото и другата етажерка за книги - направена от хлътнали дъски и подпряна на циментови тухли, тя бе запълнена с книги с твърди и меки корици. Много романи, все неща, които или беше чела, или възнамеряваше да прочете, но така и не й се удаде възможност. Толкин, Азимов, Бредбъри, Матисън. Разкъсан и подлепен със скоч екземпляр на „Краят на детството“. „Повелителят на мухите“. „Дюн“ - книга, която тя бе прочела, докато беше на хемодиализа; мантрата за страха, който погубва разума, изглеждаше съвсем реално, докато тя гледаше как оноба „кап-кап“ на жълтата отрова се влива във вените ѝ. Добра колекция и на Стивън Кинг: „Мъртвата зона“, „Град Отчаяние“ и „Сблъсък“. „Дума Ки“. „Гънка във времето“ се разпадаше, а гръбчето на „Хълмът Уотършип“ беше толкова намачкано, че едва се четеше заглавието.
Но имаше и един тон по-нови учебници. „Биология на вълците“. „Видообразуване на бозайниците“. „Екология на консервационната биология“. „Водач на глутницата: вълците от мичиганския остров Роял“. По-голяма купчина по популационна генетика и еволюция. Една трета от рафта беше посветена само на история. „Там, където броди бизонът: Рузвелт и укрепената пустош“. „Когато царуваше мрак: Рухване на цивилизациите в Средновековието“.