- Еха! - промърмори тя. Ненаситен читател, който си падаше по история и бе също така упорит изследовател на бозайниците, беше последното, което очакваше. От друга страна, Питър беше добър в разрешаването на проблеми. Човек, който очевидно беше мислил за разпределяне на ресурсите. Някой, който би признал, че храненето на Променените осигурява допълнителни ползи като един спретнат буфер между Рул и останалия свят. Някак си се връзваше, че би чел за Тъмните векове.
Тя нямаше нищо против да поседи тук за малко. „Краят на детството“ изглеждаше ужасно изкушаваща. Както и всичкият този Стивън Кинг. Да препрочете Гънката, щеше да бъде като подхващане на разговор с най-добрия ти приятел от мястото, докъдето сте стигнали при последната си среща. Крис също щеше да хареса това. Момче, което беше изпразнило и преместило цяла пътуваща библиотека, вероятно би искало да хвърли един поглед на тези книги. Ако се измъкнеше от това, трябваше да го доведе тук.
„Не се увличай! - Трябваше да бъде практична. - Можеш да мечтаеш, но храната е на първо място.“
Претърсването на всяко палто и обръщането на всички джобове не ѝ донесе нищо освен смачкана шепа банкноти, извадени от едно дънково яке, които тя натъпка в един джоб на парката си. Подпалките са си подпалки. Тъкмо връщаше обратно якето, когато спря. Дрехата беше голяма и - както къщата за лодки - имаше усещане за по-голямо момче. Ароматът беше на сковано вечнозелено растение и ледено желязо. Докато беше в Рул, никога не беше обръщала толкова много внимание, но сега вдиша дълбоко, чудейки се как толкова дръзка миризма би могла така да се скрие.
„Е, била ли е къщата подарък?“ Шоколадът от парчето „Бадемова наслада“ се беше стопил, а езикът ѝ бе покрит с кокос. Подмятайки бадема от торбичката на бузата си, тя сдъвка, омешвайки всичко. Любопитството ѝ беше разпалено, което някак си беше по-добре, отколкото да се фокусира върху острото гризане в стомаха си. „Или е било наистина стара семейна къща за почивка, където Питър е идвал, когато е имал нужда да обмисли нещо?“ Това изглеждаше доста вероятно. Предишния ден, когато обикаляше гората, за да заложи капаните си, в клоните на един извисяващ се дъб Алекс бе открила стара дървена къщичка, скована на около десет метра височина.
Съдейки по недовършената веранда на главната къща, тя реши, че Питър е бил доста зает. Явно личеше, че постройката наскоро е била подготвена за зимата. Бяха сложени двойни прозорци, от които все още се носеше наситена миризма на маджун и смола. Алекс надуши и сравнително прясна изолация зад стената долу и остатъчен дъх на боя. Имаше и печка на дърва, която беше толкова нова, че къщата миришеше на обгорен чугун. Тя отопляваше сградата до голяма степен. (Беше чист късмет, че я имаше. Разполагаха и с две камини - едната горе, едната долу, но и двете бяха много стари, огнищата им бяха почернели и напукани. Вкусът на креозот51 по езика ѝ беше толкова силен, че можеше да се обзаложи, че дори със секач нямаше да може да откърти всички налепи от комина. Цяло чудо беше, че никой не го беше подпалил и не беше изгоряла цялата кьша.)
„Ходил е в колеж, изучавал е генетика и еволюция, а също и история.“ Може би това е бил смисълът на тази къща. Питър явно е имал изцяло друг живот. Той може би си е представял накрая да живее тук целогодишно.
Зад гърба си чу как Дарт внезапно се наежи, а миризмата му премина от шипящо изгнило в начумерена смрад. Въпреки това по устните ѝ пропълзя усмивка. Знаеше какво го тормози. Дарт може да беше като вол, но мехурът му бе с размер на орех. Може би това обясняваше защо тъкмо той бе натоварен с ролята на бавачката. Човек, който трябваше да ходи по нужда на всеки няколко километра, можеше да е истинско бреме. За нея честата нужда на Дарт да пишка не беше проблем, въпреки че той имаше навика да си върши работата на практика върху нея, което не само беше твърде много информация, но и я дразнеше. Искаш зайците да стоят настрана? Пишкай върху примката! Идиот!
Изкушаваше се да побърза, но си помисли: „О, майната му! Не прибързвай! Тук има нещо, нещо важно“.
Докато приближаваше бюрото, проблесна втори спомен. Том с блестящи от треската очи, бедрото му лъщи, опънато от инфекцията. Но защо? Химическа лаборатория и Том.
„Защото трябваше да стерилизирам ножа, преди да срежа.“ Това беше. Миризма на запалени кибритени клечки, на кремък върху огниво. Имаше ли кибрит в чекмеджетата? Не, миризмата беше твърде силна. Барут?
„Или пистолет. - Опитвайки се да преглътне възела в гърлото си, тя се наведе малко по-близо, отвори уста и вкуси въздуха. - Не се надявай много! Може би не е това.“ Но тук миризмата беше по-силна и идваше от долното чекмедже на това бюро.