Тя го погледна.
- Роял е остров, но на него има вълци и лосове. Как са стигнали там?
- С плуване?
- Само лосовете. Вълците не могат да плуват толкова надалеч. Водещите учени се събраха в университета в Хотън. Решиха, че вълците са преминали по ледени мостове много отдавна, но вследствие на промените в климата между острова и сушата не е имало стабилна връзка от средата на осемдесетте. Така че вълците са заседнали. Популацията им намалява през последните десет години. Преди светът да изпадне в мрак, бяха останали около девет вълка. Само два бяха женски. През летата Питър работеше на място. Упояваше вълци, събираше образци, слагаше им нашийници, намираше трупове на лосове. Беше много страстен, смяташе, че вината за сьсипването на околната среда е наша. Мисля, че ако беше открил начин да промъкне вълци на острова, щеше да го направи. Това е достойно за възхищение.
- Предполагам. - Крис усети гадно бодване на завист. Ако светът не се беше разпаднал, може би и той щеше да посещава лекции и да спори по етични проблеми на чаша кафе. - Как всичко това се свързва с Пени?
- Заради едно наистина лошо решение, което Питър взе. Островът е много изолиран и отдалечен. Или трябва да пътуваш от пет до седем часа с ферибот, или да летиш с хидроплан, или да си със собствена лодка. Питър имаше една стара лодка с корпус от фибростъкло, която беше поправил. Беше като лодката на Куинт в „Челюсти“: кабина, машинно, камбуз. Мястото под носа бе превърнал в спално помещение. През пролетната ваканция на последната си година той предложи на група приятели да ги заведе на острова. Само че паркът официално отваряше в средата на април, а това се случи в средата на март. Може сериозно да загазиш, ако те хванат, но Питър знаеше един залив, в който да се промъкне, в северния край, близо до Канада. Реших, че малко зимно лагеруване, малко туризъм и возене на лодка ще бъде за- бавно. Дванайсет души се натъпкахме на старата лодка, включително Пени - тя направи пауза - и Саймън. Той и Питър бяха приятели тогава. А мисля, че дядовците им се надяваха Саймън и Пени да се сближат.
Това също беше точно както Исак го беше описал.
- Не стана ли така?
- Не усетих такава вибрация. Саймън каза, че винаги е мислил, че трябва да се грижи за нея така, както Питър за него.
Интересно. Точно колко близки са били Хана и Саймън?
- Как се чувстваше Пени?
- Ами, с нея никога не се - тя сложи кавички с пръсти - сближихме. Тя беше почти на петнайсет и все още доста млада в много отношения. Питър беше предубеден за нея. Направо я обожаваше. Но тя вече създаваше много проблеми. Виждаше се по начина, по който се увисваше на някои от приятелите на Питър от колежа. А беше - сивите ѝ очи се плъзнаха настрани - пролетната ваканция.
Значи много алкохол.
- Какво стана?
- Всички се напиха - каза тя просто. - Всички освен Саймън. Дори тогава той беше много внимателно, много усамотено дете. Като първокурсничка не познавах приятелите на Питър много добре, затова със Саймън се сдружихме. Говорехме за колежа, за неговите интереси, за това какво правя аз. И така, ето ни и нас насред Горното езеро. Никой не носеше спасителна жилетка. Беше март и времето беше вледеняващо. Водата беше четири градуса. Питър беше напълно пиян, с бира в едната ръка или шот и гълташе здраво. Хората се мотаеха наоколо. Една група бяха долу, някои се натискаха на койките... - Тя подчерта изречението с вдигната вежда. - И Пени също с едно момче. Мисля, че Саймън я беше изпуснал от поглед. Ако знаеше, щеше да я е измъкнал, но предполагам, че беше малко разсеян да говори с мен и да държи под око Питър.
Крис все още не разбираше къде води това или как заради Пени е умряло момиче.
- И какво стана?
- Пени подпали лодката - каза тя.
61
Това не беше обикновен пистолет. Алекс го разбра в момента, в който видя стоманената цев на панти и пластмасова дръжка с патрон с размера на гилза дванайсети калибър.
„Сигнален пистолет.“ Беше виждала само един през живота си, когато с родителите ѝ бяха взели движещия се на въглища ферибот, който пухтеше между Лъдингтън, Мичиган и Манитоуок, Уисконсин. Капитанът ѝ показа своя сигнален пистолет, когато ги разведе из кабината. Той беше от оранжева пластмаса. Този тук беше метален и изглеждаше стар и очукан.
Тя освободи предпазителя с палец и отвори оръжието по начин, по който би го направила с пушка. В цевта имаше подвижна метална втулка. Отваряйки пистолета, тя изтръска патрона. Главата беше месингова, патронът - червен, с отпечатан в черно надпис: ВАМ-РМ 1-060-062. Под него беше изписана думата Kaliber, а после и цифри: 12/70. На гърба също в черно пишеше: SIGNALPATRONEN.