- Панти. - Завъртя се обратно към масата. Хана не му беше дала нож или вилица, но... - Няма лъжица - каза той замаяно, но в същия момент я помете с една от книгите на Хана. Лъжицата беше от тежка неръждаема стомана и би се счупила, преди да се огъне. Крис вклини дръжката под главата на оста на пантата и удари с книгата. За негова изненада, оста издаде металическо свистене само след няколко удара и изскочи един сантиметър. - Хайде, хайде!
През счупения прозорец дойде непогрешимото пукане на огнестрелно оръжие. Той замръзна с думкащо сърце. Още един изстрел. Далечно мучене на добитък и цвилене на коне.
„Мамка му!“
- Трябва да се измъкна - каза той и използва пръстите си, за да доизмъкне оста. Пантата се раздвои и той вече виждаше процепа между горната част на вратата и рамката. „Още малко и после мога просто да я отскубна.“
Той клекна, подпря рамо на рамката и наби вече нащърбената дръжка под главата на средната панта. Този път имаше повече съпротива заради тежестта на вратата. Лявата длан го болеше от здравата хватка около лъжицата, дясната му китка пулсираше. Лъжицата беше пробила, а после изрязала полумесец в корицата на книгата и на почти сантиметър навътре в страниците. „Слава богу, че не беше с меки корици!“ Крис се зачуди дали не става малко истеричен. Още свистене и заглушено пукане от изстрели и той започна да говори на оста:
- Пусни, пусни, пусни...
Оста се изстреля от средната панта и издрънча в тавана. Крис натъпка лъжицата в задния си джоб, захвърли книгата настрани, обви длани около ръба на вратата и напъна с цялата си тежест. Долната панта нададе дълъг висок писък, преди да поддаде съвсем внезапно. Той изблъска вратата настрани и нахлу в коридора.
Стаята му беше в единия край. Имаше две врати отдясно, една отляво, а малко след тях къс парапет бележеше началото на стълбището. Завъртя се около колоната и изтрополи надолу. През матовото стъкло от прозорците от двете страни на предната врата можеше да види огромна веранда, за която не знаеше, че е там, защото стаята му беше в задната част на къщата. Отляво имаше огромна предна стая с няколко дълги пейки, която приличаше на нещо като стая за срещи. Забеляза летяща врата в далечния край. В къщата на Джес имаше съвсем същата между кухнята и гостната.
„Грабни нож! - Крис претича през предната стая и изблъска вратата с ръка. - Може би ръжена от печката.“
Кухнята беше в югоизточния край на къщата също като стаята на Крис и вече бе изпълнена със сенки. Право напред имаше осем стола, подредени около дългия овал на дървена маса със светлосиня покривка, подредена за хранене - вероятно за късна вечеря на Джейдън и Конър. Старомоден газов фенер с орнаменти, абажур от матирано стъкло и зелена основа стоеше в центъра. Отдясно имаше черна чугунена готварска печка върху каре от издигнати червени блокчета с кутия дъбови цепеници, кофа за пепел, четка и лопатка. Върху печката димеше гърне. Три железни тенджери и два големи тигана висяха на куки от тавана. Зад кухненската маса имаше дъбови шкафове. Една дъска за кьлцане беше настръхнала от ножове. Пътят навън беше през врата с басмено перде на цветя вляво от старомоден хладилник.
После осъзна това, което не беше част от общата картина преди част от секундата - стаята не беше приятно затоплена, но не беше и ледена. В нея все още се усещаше полъх студен въздух, сякаш някой току-що беше излязъл...
Или влязъл.
В същия момент забеляза как пердето на онази кухненска врата... все още се люлее. Не много, но достатъчно.
И тогава му просветна. Кухнята беше точно под неговата стая. Когато Хана работеше тук, той я чуваше. Значи когато беше изкрещял предупреждението си, беше показал на Променените точно къде е, в кой ъгъл на къщата трябва да започнат да търсят.
Тихо влачене.
Точно зад него.
69
„Пушка. - Алекс го разбра по отчетливото изпукване. - Близо, идва от запад.“ Преди да отмре първото ехо, тя вече бързаше нагоре по хълма.
- Пени, влез в къщата, влез в къщата!
Миризмата се търкаляше от гората - не само познатите хладни сенки, но гранясалата смрад на отчаяние. „Вълка, достатъчно близо, за да го подуша вече.“ Беше в беда, може би ранен. Тя усети как се пресяга към него, преди да е осъзнала какво прави. Дълбоко в мозъка ѝ чудовището отново потръпна и се съживи, мислите ѝ се плъзнаха настрани. На мига беше и в своето тяло, и някъде другаде, виждаше през очите на Вълка. Остър вкус на страх в устата ѝ, кисела пот по гърдите. Отпред къщата изплуваше между дърветата, светлините примигваха по прозорците като маяци. Нещо тежко - сакът - се опитваше да се изплъзне от рамото ѝ...