70
Крис не се обърна. Дори не мислеше. Може би умът му вече беше пресметнал възможностите и беше осъзнал, че да се обърне към това, което беше отзад, щеше да е само загуба на време... или щеше да го накара да замръзне.
Извъртя се надясно. Откъм лявото си ухо чу бързо вдишване, внезапно тупване на ботуш, усети нешо да се втурва отстрани. Една ръка забърса косата му. Крис приклекна и дръпна първия стол, който му попадна, като го катурна, без да се обръща назад. Чу тропането на дърво по пода, а после запъбането на ботуши, когато нещото отзад се препъна в стола. Но който и да беше, каквото и да беше, не падна. Секунда по-късно огромна ръка се протегна към врата му, сграбчи яката на ризата и опънатото копринено термобельо отдолу и усука.
Внезапно дъхът на Крис спря. Сърцето му започна да блъска тежко и пред очите му почервеня първо от паника, а след това от липса на въздух. Мятайки се като риба, безнадеждно закачена на въдица, от която не може да се освободи, той вдигна ръце, но термобельото беше толкова стегнато, че не можа да провре пръстите си. Памучната риза се разпра, копчетата изхвръкнаха, тропайки по пода като подскачащи бобчета. Но здравата копринена тъкан само стана по-опъната и по-стегната. Нещото, което го беше хванало, сега го разтърсваше като марионетка. Крис чу, но глухо думкането на ботушите му, които се пързаляха по пода. Коленете му се огънаха. Той почувства, че пада, усети как челото му удря масата, когато се заби напред. Нещо, много неща, отскочиха към пода и се разбиха. Чинии, стъкло...? Крис не знаеше. Краката и бедрата му бяха на пода, но гърдите му - не. Дървото беше все още на петнайсет сантиметра от носа му, защото Промененият го държеше за този клуп от коприна, провесвайки главата и гърдите му, за да позволи на гравитацията да си свърши работата. Щеше да остави собственото тегло на Крис да го убие малко по малко. Това, което стана после, беше случайност.
Дясната ръка на Крис се сключи около нещо. Той отбеляза, че е остро и че е последният му шанс.
Пръстите му стиснаха тази кама от стъкло и той удари.
71
- He! - Алекс се шмугна покрай Бърт и се пресегна към Вълка, докато Дарт и Марли затръшваха вратата.
Пръски кръв бяха боядисали лицето и ръцете на Вълка, както и вълчата кожа, закопчана около врата му. Издутият сак, който беше преметнал през рамо, беше пропит.
„Не! - За една секунда, един ужасяващ момент, глупавото ѝ глупаво сърце се обърна. - Не, не можеш да умреш, Вълк, не можеш да умреш!“
И тогава осъзна, че кръвта не беше негова.
Лицето на Ърни беше сиво, устните му - почернели. От двете страни на свинското носле малките му куршуменосиви очи се въртяха. Ръцете стискаха чорбестия му корем. От силната миризма на желязо и екскременти, която лъхна, когато Вълка отвори якето на момчето, тя доби доста добра представа за това точно колко зле беше.
Коремът на Ърни беше плувнал в кръв. Част от нея вече се беше съсирила на лигаво гроздово желе, но повечето още не беше засъхнала - очевидно беше прясна. Разкъсванията в коремната му област бяха парцаливи, неприятни и много дълбоки: зеещи рани, които започваха точно под последното ляво ребро, за да разсекат кожа, коремни мазнини и мускули. Синеещи торби от подобни на червеи вътрешности се издуваха от три от разкъсванията. Миризмата на фекалии беше задушаваща, плътна и гъста.
Оглеждайки бавно наранените органи, Алекс видя как те вече бяха започнали да се издуват и усети как възелът в стомаха и се опитва да си проправи път към гърлото ѝ.
„Вероятно първо са го закачили, после са разкъсали.“ Зъби и нокти, предположи тя, което значеше, че групата на Вълка се беше въвлякла в бой с онази глутница по петите им. Тя гледаше, докато струя кръв шурна в ярък нов фонтан. Засегната артерия със сигурност. Е, това хлапе нямаше нужда да се тревожи да не пипне инфекция от всички тези разкъсани вътрешности. Кухината на корема му се препълваше и устните му ставаха все по-бледи, докато артериите му се изпразваха. Студена пот овлажни лицето и врата му и момчето започна да потръпва от шока.
Очите ѝ проследиха издутия напоен с кръв сак. От миризмата можеше да прецени, че тялото вътре този път беше на мъж и имаше много кръв. Но нямаше вътрешности. Което беше сбъркано. От опит знаеше, че Вълка и екипът му харесваха черния дроб, обичаха сърцата, търпяха бъбреците и не им пукаше за шкембето. Освен това Вълка никога не колеше, нито забиваше зъбите си в плячката, докато той и хората му не се скриеха на безопасно място. Тя разбираше защо. Някога, в един друг живот, нейният баща винаги окачваше храната им нависоко, в меча торба, също както Вълка и хората му бяха подсигурили запасите си в онзи чувал. Когато си на лов, не искаш нежелани посетители да откраднат нещата ти. (Защо други Променени не се тълпяха в малкото скривалище на Вълка като мравки по разпиляна захар, Алекс не знаеше. А беше убедена, че са подушили месото. Тя със сигурност беше.)