Крис се извъртя, постави ръце под тежката маса, дръпна право нагоре и после блъсна с всичка сила. Масата се прекатури с ужасен трясък. Промененият просто се измъкна надясно, но това беше всичко, което Крис искаше - само да го забави за още няколко секунди. Докато момчето обикаляше масата, ръцете на Крис се стрелнаха към печката и дръжката на димящата тенджера. Извика рязко от болка, когато горещият метал прогори дланите му, но се насили да не пуска. Това беше единственият му ход. Все още крещейки, Крис хвърли съда.
Тенджерата удари Променения, а струя вода с температура, близка до точката на кипене, заля лицето му. С кух звън желязото отскочи от костта. Кръв изригна от челото на момчето. За половин секунда то остана напълно сковано, а после вместо гърленото „о-о“ издаде дълъг и висок момичешки писък. Накланяйки се назад в непохватно клатушкане, момчето се изтърколи във вихър от синя покривка и газ от лампата.
С рев, тъй като ръцете му виеха от болка, Крис се пресегна не към поставката за кълцане и изкушаващата ѝ добре наточена стомана, а към куките на тавана. Той грабна един дълбок тиган и го изтръгна от куката. На две стъпки от него Промененият беше коленичил, пръстите му трепереха върху плът, която пламтеше гореща и пурпурна там, където не беше червена от кръвта. С касерола в ръка Крис тръгна напред, вече сигурен какво трябва да се направи, знаейки, че нищо на земята не би могло да го спре. В последната секунда Промененият вдигна глава и Крис видя, че лявото му око беше станало млечно като белтъка на сварено яйце.
Някъде отдалеч, от друга планета, дойде вик, хлопване на врата.
Името му:
- Крис! Крис, чакай!
73
- Ставай! Хайде! - Алекс избута с рамо Вълка настрани и се измъкна. Тъпо бръмчене отекваше в ушите ѝ. Миризмата на сготвено месо и горяща коса беше толкова наситена, че тя имаше чувството, че смуче въглени от барбекю. Буци опърлено месо бяха полепнали по гърба на Вълка и по косата ѝ.
Марли беше повален. Носът, клепачите и устните му ги нямаше. Огънят беше изял растите му до скалпа, парката му беше разтопена на гърдите. Там, където лицето му не беше сварено, кожата беше черна като въглен. Зъбите му, ненормално бели, се показваха в мъртвешко озъбване.
- Полека! - вик, заглушен от бръмченето в ушите ѝ. Гласът беше стар, ядосан. Мъжки. - Искаш да убиеш всички ли?
„Мъже? - Те ли бяха Червената буря, или работеха с нея? - И какво е това?“ Усети как умът ѝ се лута, чудовището не беше сигурно какво да прави. Дори то не знаеше какво е това. В същото време тя можеше да почувства придърпването, изкушението да се остави, да се изгуби в този барабанен устрем, който сякаш пулсираше с всеки удар на сърцето ѝ: „Давай-давай-давай, върви-върви-върви“.
Алекс приклекна, измъкна се към предната част на къщата и рискува да надзърне набързо през празния правоъгълник на взривения прозорец. Това, което преди беше покрит със сняг хълм, сега беше пушещ кратер, язва от почерняла земя и пушещи останки. „Използвали са някаква граната или бомба.“ Беше трудно да каже колко са телата, защото всичко беше на парчета - чуканче от нещо, което изглеждаше като лакът, стъпало без четири пръста и половин табан, три-четвърти от пръсната глава се клатушкаше на ръба на кратера като размазана тиква за Хелоуин. Друг Променен - късметлия или не, зависи от гледната точка - беше проснат в объркана плетеница с ореол от опръскана кръв около главата си.
„Какво, по дяволите?“ Каквото и да ставаше тук - и особено в светлината на факта, че там отвън имаше мъже, - този бой беше за нещо много повече, отколкото за това кой какво беше решил, че е негово. Очите ѝ засякоха проблясване крайно вляво, в същата посока, от която Вълка и тези мъртви Променени бяха дошли само преди пет минути. Нещо бяло се промъкваше през зелените кедри и канадски ели. Тя видя овала на лице, но имаше нещо сбъркано в него, а миризмата беше...
„Шантава.“ Имаше Променени, нямаше съмнение в това, но под характерната смрад на сварени канални води имаше и друг мирис - остър и химически, напълно изкуствен. Напомни ѝ за металическия аромат на химиотерапията, която лекарите бяха използвали върху чудовището, и по-точно на цисплатин - лекарство, което я караше да си изповръща червата. Но защо някой Променен да мирише така?