Зад тези странни Променени и сред дърветата тя забеляза други фигури, които не излизаха напред, носът ѝ се напълни с миризма на спарени стари хора и коне.
„Хора... с Променените? Как е възможно?“
Чудовището ѝ внезапно потрепери, придърпвайки ума ѝ с онзи странен тласък - „върви-върви-върви, давай-давай-давай“, - когато или то, или това, което беше отвън, се опита да се докопа до контрола върху ума ѝ. „О, не, няма да стане!“ Залитайки назад, тя грабна парче стъкло. Без да разбира, Вълка се пресегна към китката ѝ, но тя се измъкна.
- Не, остави ме, само... - Сбърчила лице в гримаса, тя заби стъклото в бедрото си с бързо движение: вътре-вън. Извика от болка, но в тъмния център на ума си усети рязко хлопване, когато чудовището се отдръпна. ,Достатъчно.“ Умът ѝ се проясни и тя погледна в очите на Вълка, които бяха разширени в шок.
- Хайде, Вълк - изпъшка тя и хвърли настрана окървавеното стъкло, - преди всички да умрем! - Алекс загреба падналата помпа на Бърт и пушката на Ърни и скочи към кухнята, завивайки надясно, за да се скрие зад гранитния тезгях. Размисли дали да отвори помпата, за да изброи колко патрони са ѝ останали, но реши да не го прави. Последното, което ѝ трябваше, беше да пълзи след разпилени патрони. Реши, че един вече го няма и вероятно оставаха четири. В пушката може би имаше пет или шест, в зависимост от това дали Ърни беше пуснал няколко откоса.
„Но в това няма никакъв смисъл. Какво искат? Тези, които преследваха Вълка и неговата банда, защото са откраднали храната им, бяха ударени от някакви странни Променени. Те, от своя страна, наистина щурмуват мястото, но защо? Не може да е просто за храна.“
Отдясно видя ужасените очи на Пени над ръба на хладилника. Внезапно една лампа светна в ума ѝ и освети гадна мисъл, която не можеше да пренебрегне. „Боже мой!“
- Не ми казвай, че това е заради теб! - каза на момичето. От голямата стая се чу страшен трясък, последван от скърцането на дърво, огъващо се под удара на метал, когато нещо блъсна предната врата. Тежкият дъб потрепери, но удържа. Имайки предвид звука, Алекс реши, че който и да беше отвън, сигурно имаше или тежък чук, или дънер.
Въздухът отново се взриви от изстрел, но този път беше близо и идваше отвътре. Алекс се обърна назад и видя Вълка, все още в голямата стая, но зад преобърнатия кожен диван. Той скочи на крака, пусна още един изстрел, след това залегна отново, когато куршумите засвистяха навътре. Още едно „бум“ по вратата. Тя видя как странните Променени се промъкват зад взривения прозорец. Измъквайки се от прикритието, Вълка отстъпи наляво, като се опита да стреля по този, който разбиваше вратата, после се хвърли по очи, когато във въздуха затрака още един откос. Куршумите издрънчаха по кюнците на печката. Миниатюрни гейзери от камък и бял прах изригнаха от стените и от камината.
Автоматични оръжия? Вълка все още беше на пода по лице и за част от секундата сърцето ѝ се сви.
- Вълк! - Тя видя бялото просветване на лицето му, когато погледна към нея. - Вълк, хайде, не можеш да... - Още един откос изстрели в същия момент, в който вратата поддаде с едно огромно ТРЯС. Дървото се пръсна навътре като цирей, а тя беше толкова заета да го гледа, че само наполовина регистрира нещо, което влизаше в полезрението ѝ през счупения панорамен прозорец. Поглеждайки назад, тя видя Вълка все още на пода и чифт ръце с ръкавици, закачени на строшения перваз.
„Опитва се да влезе.“
- Вълк! - Зарязвайки прикритието си, Алекс изскочи покрай тезгяха с готова за стрелба помпа. - Стой долу! Стой долу! - Тя стреля веднъж, дулото припламна. Беше твърде високо, но тя видя как ръцете се пуснаха. Още куршуми профучаха край нея и издрънчаха в печката. Един попадна в огнището точно над главата ѝ, отприщвайки гейзер от каменни отломки, които се забиха в косата и врата ѝ. Тя се смъкна надолу и продължи напред на ръце и колене през отломките, усещайки всяко парче стъкло и откъртен камък, жегата от печката на по-малко от шест метра, както и ледения въздушен водопад, който сякаш се изливаше през взривения прозорец.
Алекс стигна до Вълка.
- Или по стълбите нагоре, или навън отзад - каза тя, - но не можем да останем тук. - Нито едната възможност не беше особено добра. Ако избиеха прозореца на кухнята, за да избягат, можеха със същия успех да публикуват обява. Тогава оставаше да се качат горе. Да идат в банята, да сложат Пени във ваната, а после тя и Вълка можеха да довършат тези, които щяха да се опитат да дойдат.