„Първо ще ни свършат амунициите. - Тя прехвърли поглед от стълбите към кухнята, преглеждайки тезгяха с разхвърляната по него плячка, която беше намерила в мазето: лагерна печка, фенер, бутилка газ. - Все пак, по-високо е по-до...“
- Чакай малко! - Погледът ѝ се закова върху лагерната печка. Газта. - Огън - каза тя на глас. Да, наистина можеше да стане. Имаше толкова много свеж бор. Коминът беше задръстен с нагар и креозот. Близо до огнището въздухът дори имаше вкус на бучка въглища. „Да, но това е откачено. Ще се изпечем.“ И въпреки това беше единственото нещо, което Алекс можеше да измисли. Изтича обратно до тезгяха, награби трите кутии с газ в ръцете си и се стрелна обратно, за да ги хвърли в огнището до влажния бор, който Пени и Бърт бяха донесли преди по- малко от половин час.
Зад нея, откъм кухнята, долетя още една стъклена експлозия, последвана от момичешки писък.
- Пени! - Алекс се втурна в кухнята и нагази в река от счупени стъкла от разбития прозорец над мивката. Парчета стъкло проблясваха от косата на момичето, кръв капеше от скалпа ѝ надолу по бузите. - Хайде! - каза, опитвайки се да изправи паникьосаната Пени на крака. - Хайде, Пени! Не се бори с мен! Ние ще...
Чу се пукане от изстрел на пушка, писъкът на куршум над главата ѝ, последван от силен, остър вик. Тя ахна и погледна нагоре, право към дулото на пушката на Вълка, насочено сякаш към нея. После се обърна рязко точно навреме, за да види един старец в зимен ловен камуфлаж да вдига ръка към лицето си и да се катурва назад от прозореца.
„Атакуват мястото и отпред, и отзад.“ Миг по-кьсно въздухът затрептя от пукането на смола, Пени спря да се съпротивлява и се измъкна иззад хладилника, а Вълка се втурна от голямата стая, за да я посрещне. Излизайки от кухнята, Алекс посочи стълбите:
- Банята! Банята! - Зад себе си чу мъчителното изскьрцване на насилени панти и уморено дърво и помисли, че имат не повече от десет секунди.
Когато се обърна да последва Вълка и Пени, забеляза зелената брезентова медицинска раница на пода, близо до вратата, където беше запратена при първата експлозия. Даде си точно една милисекунда за размисъл, после се стрелна през стаята, грабна чантата с една ръка, обърна се и хукна по стълбите. Обръщайки се надясно, видя как Вълка отвори с ритник вратата на банята, дръпна настрани завесата на душа и натъпка Пени във ваната.
Долу Алекс чу още един удар на метал в дърво и още изстрели. И гласове. Беше ѝ нужна цялата ѝ воля, за да не изтича след Вълка и Пени. „Само още няколко секунди.“ Усети как Вълка се движи зад нея, а после ръката му се впи в рамото ѝ, когато се опита да я издърпа от пътя си. Но неговият изстрел трябваше да бъде точен, а нямаше да има време за друг.
Тя го погледна.
- Имам нещо по-добро от пушката - каза тя и извади сигналния пистолет от кръста си. Прочете по лицето му и подуши в миризмата му шока от разпознаването и разбра: Вълка познаваше този пистолет.
Чу как долу вратата се разби. Надзъртайки иззад ъгъла, тя видя трима от странните Променени в бели камуфлажи и въоръжени с нещо, което тя помисли, че е картечен пистолет „Мак-10“, да се разпръсват из голямата стая. В центъра на главата си усети заглушеното думте- не: „върви-върви, давай-давай“. После чу шепот - гласове - и забеляза четирима старци да излизат от кухнята, за да ги посрещнат.
,Добре, тате. - Алекс се сви, мушна пистолета между пречките на парапета, закрепи го с две ръце, прицели се... - Точно като на стрелбището.“
И дръпна спусъка.
74
- Kpис! - извика някой. - Крис, чакай! Остави, аз...
Но Крис не спря да погледне, не спря да помисли, не спря, не можеше да спре, не би спрял. С рев той засили касеролата като бухалка - толкова здраво и с толкова сила, че имаше чувството, че раменете му се опитват да изскочат от гнездата си. Промененото момче все още зяпаше в Крис, когато тиганът го халоса. Звукът, вече толкова дълбоко в паметта на Крис и в кошмарите му, стана отново истински: солиден удар, дрънченето на брадва, захапваща дънера на дърво. На чук, пробиваш дупка в череп и мозък. На дъното на чугунена касерола, разбиваща нечие чело.
Главата на момчето се килна настрани. През врявата в ума си Крис чу острото пукане, когато вратът се счупи.
Дишаше тежко, кръв беше боядисала бузите му. Стоеше над тялото, когато един глас изтътна: „Давай, момче! Удари го отново! Удари го! Давай...“.
- Давай! - каза той с глас, който не беше негов. - Давай, момче! Удари го жестоко! Накарай го да си плати! Знаеш, че го и-искаш... ти з-знаеш...