- Добре, добре. Навън в кобура имам резервна пушка. - Джейдън килна глава към вратата. - Хайде!
- Как искаш да го направим? - попита Крис, докато трополяха по задните стълби на излизане от кухнята.
Три коня, единият от които натоварен с обемисти торби за дивеч, бяха вързани набързо за парапета от ковано желязо. Кухнята гледаше на изток и слънцето вече беше доста зад тях. Тънки облаци се носеха плавно през синьото небе, движени от северен бриз. Отдясно единствената част от южния край на фермата, която Крис успя да види, бе слюдестият отблясък на замръзналото езерце. Долавяше и странен шум като вятър, свирещ в тунел, но не можеше да каже от коя посока идваше той.
- Открит съм за предложения. Ние тук не сме се били с тези неща като теб. - Джейдън измъкна доста използвана пушка „Ремингтън 798“ с оптичен мерник от кобура. - Заредена е. Не е стреляно с нея днес. Ето! - Той пъхна ръка в дисагите и извади шепа патрони. - Никой не стреля сега, но...
- Ш-ш-ш! - Намръщен, Крис килна глава, после се огледа наоколо. Свистенето все още беше там, но можеше да се закълне, че имаше и един звънтящ звук, който му напомняше за боя е Променения. „Стъкло.“ - Чухте ли това? Прозвуча, сякаш нещо...
- Се чупи - кимна Джейдън. - Да. Чух. - Той протегна глава обратно към къщата. - Сигурен ли си, че никой друг не е...
- Хей, Джейдън! - Конър беше отишъл до югоизточния ъгъл на къщата. - Мисля, че ти... Мисля, че е по-добре да дойдете тук.
Джейдън стрелна с поглед Крис, а после и двамата затичаха към по-малкото момче.
- Какво има? - гласът на Джейдьн беше толкова стегнат, че изпука. - Хан...
След като вече бе по-близо, Крис можеше да види това, което не беше успял преди заради ъгъла и вятъра. Ако бяха излезли отпред или ако Джейдън и Конър се бяха върнали дори малко по на запад, всички щяха да видят - и да помиришат - веднага. Мистерията защо и двамата бяха чули шум от пръскащо се стъкло вече беше разгадана.
Оборът гореше.
75
Чу се много силен гърмеж, последван от наситеноярко изригване на червен блясък от дулото и възглавница парлив сив дим, когато сигналната ракета излетя от пистолета. Тя се разби с пукот в купчината бор и кутиите с газ.
Но не се случи нищо невероятно. Нямаше експлозия, нито огнени кълба. Една оранжевожълта роза разцъфна за миг - за не повече от част от секундата, - но това беше достатъчно, за да може Алекс да помисли: „Мам...“
Пукване, задъхано „фъш“, сякаш някакъв гигант беше цапардосан внезапно, а после газта се запали с рев. Взривът се разду в наситенонеоново оранжево, а боровите дънери изригнаха в дъжд от жълти искри. Долу тримата Променени и четиримата мъже замръзнаха, после се обърнаха като хипнотизирани към огъня, пламъците размиваха очертанията им, сенките им бяха като танцуващи паяци върху отсрещната стена. Алекс чу висок вой, усети внезапния приток на студен въздух, засмукан от горящия огън, и помисли: „О, боже...“.
- Тръгвай! - извика тя точно когато огромен език оранжев пламък изскочи от устата на огнището.
Звукът от разбиващия се прозорец на банята се изгуби в масивна експлозия като сътресение от оръдие. Коминът се спука. Избликна огнен стълб, подпалвайки на мига тримата Променени в бяло и превръщайки старците в пищящи, гърчещи се човешки факли. Изригнаха накъсани искри от избухващи куршуми, когато огънят достигна до оръжията и амунициите им. Буци камък и зидария прелетяха в душ от шрапнели. Въздухът кипна горещ и ярък. Пламъци плувнаха по стените и се разляха по пода. Порив на горещ вятър шибна косата ѝ и Алекс си помисли, че може би крещи. Усети как Вълка я сграбчва за врата и я повлича по коридора към банята.
Единият край на тънката пластмасова завеса за баня беше вързан за душа, докато другият шляпаше като език от зеещия прозорец, през който той беше провесил парката си. Вече навън Пени се беше хванала с ръце за нея, а стъпалата ѝ я прикрепяха към стената и тя слизаше надолу по дъските като бременен морски рак.
- Добре съм - каза Алекс задъхано. Тъпанчетата ѝ бяха като спукани. - Ти върви! Помогни ѝ! Аз съм точно зад теб.
След като беше тук горе, изведнъж вече не беше сигурна дали това е толкова добра идея. Земята все още изглеждаше доста далеч, а този северозападен край на верандата блестеше от ледени кристали. „Ако се подхлъзна, ще си счупя врата.“ Застанала във ваната, Алекс гледаше как Вълка пълзи към Пени, после я прикарва до ръба на верандата. Зад гърба си усещаше нарастващата жега и чу един висок, зловещ вой през локомотивното кипене на огъня. Над мивката едно медицинско шкафче с огледало внезапно поддаде и се разпльока в порцелановата купа. Под краката ѝ ваната се премести и потрепери и тя осъзна, че къщата се срутваше.