„Махай се от къщата!“ Алекс преметна медицинската раница през двете си рамена, грабна завесата за душа и се прехвърли през перваза. Стъклени зъби захапаха задника ѝ през парката на Вълка, но тя беше навън, дясната ѝ ръка все още стискаше завесата, лявата пета удряше по облицованата с дърво стена. Вече на верандата можеше да усети треперенето и накланянето. Нещо биеше, ревеше като прегряла пещ. Извила глава през рамо, тя зърна как един оранжевожълт меч от пламък се заби през комина в небето. Отдясно пламъци се къдреха през разбития панорамен прозорец и облизваха покрива. За една ужасяваща секунда Алекс беше замръзнала на място, хипнотизирана от танца и прашенето на огъня. Всеки момент къщата щеше да се срине, а тя все още щеше да е тук, стиснала завесата, само за да бъде дръпната назад като йо-йо и погребана под тази пламтяща лавина.
Още един дрънчащ трясък. „Пусни завесата! - Оранжев гейзер се запени от прозореца на спалнята. - Алекс, пусни! - Видя, че Вълка и Пени бяха почти стигнали верандата, но бяха разтърсени, когато къщата потрепери. - Пусни, Алекс! Мърдай! - Умът ѝ знаеше какво да прави, но тялото ѝ беше сковано, парализирано. - Хайде, върви, пусни, пусни!“
Последва ново изригване. Тя видя Пени внезапно да отскача, ръката на Вълка се стрелна да я хване. Нещо много голямо - парче почернял чугун, се изстреля от страничната част на къщата право в гората. Вечнозелените дървета се разпаднаха на трески. Под нея къщата се накланяше, стените започваха да се сриват, верандата се разпадаше. Секунда по-късно огромна ударна вълна избликна нагоре по стълбището. Гигантски юмрук жега шляпна раменете ѝ и я издуха от прозореца. Съдраната завеса пърхаше в юмрука ѝ. Алекс полетя в едно шеметно премятане, удряйки се в ламперията и отскачайки неконтролируемо. През писъците си зърна ярко небе, черни дъски, оранжеви пламъци, а после всичко изчезна, когато се заби във Вълка...
И полетя надолу.
76
Крис, Джейдън и Конър затичаха през снега. Оборът, досущ някой парен локомотив, бълваше огромни кълба сив и черен дим. Когато приближиха, Крис чу мученето на крави и цвиленето на коне. Овцете блееха високо и пронизително през пукота и прашенето на огъня. Всичкият сняг, натрупан върху покрива и напластен върху корнизите, се беше стопил и той долавяше съскащото цвъртене на оранжевите езици, които облизваха разбитите прозорци на северната страна на обора. Магическите знаци блестяха, цветната боя припламваше в кървавочервено от светлината на огъня.
- В кой край са отделенията за агнене? - изкрещя Крис на Джейдън.
- 3-запад - изпъшка Джейдън. - Защо?
- Погледни прозорците! - Крис пое въздух, после изкрещя задъхано: - Те... те всички са счупени от север и... и от запад. Най-безопасният път да влезем...
- Е от изток. - Лицето на Конър лъщеше от пот. - Кравите... и конете...
„Но Хана и Исак бяха с агнетата.“ И това беше точно мястото, от което най-вероятно беше започнал пожарът. Всичко, което знаеше за огъня, беше от това, което упражняваха в училище: залегни, където въздухът е добър, дръж очите си върху хлапето пред теб и пълзи като луд! Борбата с огъня беше съвсем различен проблем. Този нямаше да се разпростре заради снега и студа, но можеше да мине бреме, преди да му свърши горивото.
- Вижте! - Джейдън извика и посочи. Но този път звучеше радостен. - Вижте, вижте!
Източната врата се отвори и изпусна мътен стълб черен дим. Секунда по-късно кравите се понесоха навън с блеещи по петите им овце. Две човешки фигури се измъкнаха след тях. Едната беше по-едра, с размерите на мъж. Това беше Исак, който беше обвил ръка около рамото на Хана. Тя стискаше нещо в ръцете си и когато Крис се дръпна от подивелите животни, видя, че това беше все още лъщящо новородено агне, чиято кожа бе нашарена със сажди и пепел.
- Трябва да изкараме агнетата! Трябва да изкараме агнетата! - тя се опита да извика, но гласът ѝ беше задушен грак. Лицето ѝ беше зацапано и имаше сажди около устата.
- Все още ли са в яслите? - попита Джейдън. Пронизително конско изцвилване разряза въздуха. - Къде е Роб?
- С конете. Те все още са...
- Заемам се. - Конър размота вълнения шал от врата си, сви го на топка и го потопи в поилката за добитъка. - Трябва да се изведат само три.