- Трябва да стигнеш до агнетата! - настоя Хана.
- Ще направя каквото мога - каза Конър, но Крис разчете погледа, който момчето хвърли на Джейдън. После завърза капещия шал върху носа и устата си. - Дай ми шала си, Хана! Мога да го използвам за някой кон.
- Да. - Замаяна, Хана дръпна опушената вълна от врата си. - Но агнетата...
- Ами Променените? - попита Крис.
Тя обърна към него разсеян поглед.
- Мъртви. Дойдоха толкова бързо. - Тя прокара трепереща ръка през течащите си очи. - Ако не ни беше предупредил... Все още не разбирам как са ни намерили... -
Очите ѝ се стрелнаха между Джейдън и Крис и се разшириха. - Исак... Исак!
Крис се извъртя точно навреме, за да види стареца, който залиташе към далечния край на загражденията за животните и започваше да клюма.
- Добре съм - изпъшка той, когато Крис и Джейдън изтичаха към него. Устните на Исак бяха пурпурни. Той притисна ръка към гърдите си. - Само трябва да... - Изкашля пенлива буца плътна слуз и черна плюнка. - Трябва да изведем... конете... агнетата...
- Ние ще се погрижим за това. Сега трябва да те махнем от студа и пушека - каза Хана. Все още гушнала агнето, тя изглеждаше по-спокойна, сякаш грижата за Исак ѝ даваше нещо, върху което да се съсредоточи.
- Аг... агнетата... - Исак плю отново, когато Джейдън и Крис го изправиха на крака. - Трябва да идем... да идем в къщата, докато... докато можем да...
Чу се още един писък, който можеше да е далечен вик на ястреб, но звучеше много повече като паникьосан кон. Но посоката беше сбъркана. Не идваше от обора.
- Чухте ли това? - попита Джейдън?
- Да. - Намръщен, Крис огледа фермата. От този ъгъл не можеше да види конете на Джейдън и Конър зад къщата. През рамо видя Роб да се появява с два коня. Няколко секунди по-късно Конър излезе от пушека с третия. - Джейдън, ти каза, че си помислил, че си чул изстрели от изток.
- Но преди това чух повече от север - каза Джейдън. - Две серии изстрели.
- Аз също. Тогава аз... - Крис прекъсна, когато се чу серия къси остри пляскащи звуци. Но не изстрели.
- Кучета? - попита Хана.
- Да. Идват от изток. От езерото. - Крис погледна Джейдън. - Ели!
77
Земята се надигна към лицето ѝ. Извивайки се, Алекс тупна в някаква купчина на дясната си страна, ударът изкара въздуха от дробовете ѝ с противно грухтене. Тя лежа там за секунда зашеметена, дясното ѝ рамо пищеше от болка, тежката медицинска раница беше като наковалня върху гърба ѝ. Въздухът беше оживял с прашенето на пламъците и с рев като на бягащ влак. Тя се претърколи наляво, за да застане на ръце и колене. Снегът тук вече се топеше на локви ледена киша. Недалеч Вълка беше по корем, избутваше се от водата, кашляше и плюеше. Все още опитвайки да си поеме въздух, тя завъртя очи надясно. Замаяната Пени беше там, косата ѝ падаше около лицето.
Но това, което Алекс видя надолу по хълма, заби кука от страх в гърдите и.
Бяха паднали близо до къщата, на хълма, но достатъчно далеч, за да има тя видимост към езерото и - по-специално - да види, че пътят е без изход. Вълка и другите бяха дошли от запад, както и техните преследвачи. Беше забелязала коне, принадлежащи вероятно на мъжете, които току-що бяха опекли. Тези животни все още бяха там, събрани на нервна купчина, борейки се да скъсат въжетата и да избягат от огъня.
Но това, което смразяваше сърцето ѝ, в момента излизаше от дърветата: още мъже на коне. Имаше и двама младежи. Единият беше по-млад от другия, но и двамата носеха същите бели камуфлажи и бяха обвити в онази странна смрад на химиотерапия. Миризмата, идваща от по-младия, беше по-силна.
Последен от гората се измъкна друг старец. В контраст с останалите той носеше черно вместо бял ловджийски камуфлаж и яздеше лъскав катраненочерен скопец. Щом той се появи, усещането за онази Червена буря - „давай-давай, върви-върви“ - се усили.
Тя се сниши и се опита да мисли. Трябваше да тръгват. „Да избягаме към гората. Ако можем да се отдалечим достатъчно, преди да ни видят...“ Къде беше пушката на Вълка? Погледът ѝ пробяга по снега, не видя нищо и знаеше, че няма време да търси. Бягството сигурно нямаше да помогне. Преследвачите им само трябваше да вървят по следите ѝ, но проклета да е, ако се оставеше да я хванат.
Виждаше как мъжете напредват по пътя. Няколко бяха слезли от конете, сред тях и единият от младежите. Другият се движеше много странно и докато гледаше как един от мъжете се пресяга, за да успокои коня му, Алекс разбра защо: ръцете му бяха вързани. Също така, за разлика от другите, този Променен беше гологлав. Косата му, златна като слънцето, падаше по раменете. И имаше нещо познато в него.