- Това ще те удържи ли, ако паднеш?
- Разбира се - излъга Ели, показвайки на Илай пресилена усмивка през сълзи, за която знаеше, че е само зъби. - Щях да се пробвам със сом, а те са наистина големи. Но може би не искаме да разберем.
- Да. - Оставяйки свредела настрани, Илай разтвори крака, подгъна колене, уви веригата два пъти около юмруците си, облечени в ръкавици, и кимна. - Давай!
Наведена над процепа, Ели замахна. Този път вместо „пльок“ се чу „пук“. Усети разликата веднага, тъй като ледът се разклати.
- Готово, започва се, дръж се! - пропя тя.
После постави крака си върху далечния ръб и бутна.
Лош ход.
79
Трябваше да тръгнат бързо.
- Вълк! - Алекс се извъртя от Пени, от мъжа в черно и неговата Червена буря, от Питър, който не беше нито изцяло човек, нито Променен. - Хайде, трябва да...
Тя спря, когато видя сълзите. С бяло като тебешир лице Вълка седеше, но тя видя как беше стиснал левия си глезен и разбра.
- Не! Не, не, не! - Тя нагази в кишата, за да хване ръката му. Той трепереше от ярост и болка. - Чуй ме! - каза му. - Може да не е толкова лошо, колкото мислиш. Хайде, Вълк! Можеш да го направиш. Ще ти помогна. Щом се измъкнем, ще го бинтовам или шинирам. Имам много запаси. Но трябва да станеш, трябва да...
Вълка поклати глава. Бяха достатъчно близо, когато миризмата му стана тази на Крис: не само хладна мъгла, но горчивосладка - промяната и значението бяха непогрешими.
- Не прави това! - Очите ѝ внезапно пламнаха с яростни сълзи. - Вълк, те ще те убият. Ще вземат Пени. Но ако можем да се бием...
Този път, когато поклати глава, той протегна колебливо ръка. За част от секундата Алекс почти се дръпна, но Вълка обви с длан мократа ѝ буза и нямаше връщане назад. Докосването беше сеизмично. Не желание, нито искане, нито дори нужда, а нещо неизразимо тъжно. Докосването му беше като сутринта, седмица след като родителите ѝ умряха, когато леля ѝ я погали по косата: „Бих дала всичко, за да ти ги върна“. В този момент Алекс бе разбрала какво е част от теб, вътрешният ти огън, да изстине.
Не беше очаквала това. Вълка я беше докосвал и преди, почти както господар утешава домашен любимец. И все пак тези мисли бяха мечти. Но тя никога не беше вярвала, че въпреки своята трансформация някои Променени - малцина от тях като Вълка - може истински да разбират какво бяха изгубили. Някои от тях може би бяха и също толкова отчаяни да си го върнат.
- Какво правиш, Вълк? Какво правиш? - прошепна тя, когато ръката му се задвижи, пръстите му проследиха вежда, погалиха челото ѝ, спряха се на устата ѝ.
През рева на огъня Алекс чу, че мъжете приближаваха. Усети юмрука на Червената буря, който се опитваше да си пробие път до мозъка ѝ. Знаеше, че Питър е довел тези мъже тук - „Видяха ли ме? Питър позна ли ме?“ - и че те ще са на хълма за нула време. Но остави тези въпроси за по-късно. Можеха да почакат. Вместо това даде на Вълка лукса от няколко секунди, за да си спомни кой е бил Саймън и какво е представлявал.
После побягна.
80
Това, което Ели не беше взела предвид, беше тежестта - или факта, че сега имаше двама души и две кучета, натъпкани на нащърбена ледена елипса, по-тънка в някои части, отколкото в други, и хлъзгава.
Внезапно леденият къс се наклони, топвайки се достатъчно, така че един воден език да близне лявото ѝ коляно. Тя се олюля. Видения как се плъзгат от ледения си остров право в езерото - как ледът се затваря над главата ѝ и как тя се дави - се рояха в ужасения ѝ ум. Зад себе си чу Илай да пъшка, а после драскането на кучешки нокти по леда. Задъхано „а-а-а-а“ изскочи от устата ѝ, когато центърът на тежестта ѝ се промени и техният нащърбен леден остров - четириметрово парче нестабилен кишав лед, дебел по средата и тънък като бръснач по ръбовете - се килна и залюля.
- Не мърдай! Не мърдай! - повтори Илай. Беше свит ниско, краката му видимо трепереха от усилието да се задържи стабилен. - Изчакай да се успокои!
- О, боже! - каза Ели, без да мърда и мускул. - Не знам дали беше наистина добра идея.
- Сега ли ми го казваш? - но закачката беше изчезнала от гласа му и тя можеше да чуе леко треперене. Веригата около кръста ѝ се стегна, когато Илай издърпа още една намотка. - Добре, Ели, все още се накланяме. Трябва да се плъзнеш към центъра по задник, разбра ли? Дори не се опитвай да се обърнеш и го направи наистина бавно! Мисли като паяк!
- Мразя паяци! - въздъхна тя, но запълзя възможно най-бавно. Премести първо едната си ръка, а после срещуположния крак - деликатно, меко, раз-два, - сетне размени крайниците, като поддържаше три точки на контакт. Салът се клатеше и накланяше, ледът се килна първо наляво, а после надясно.