Внезапно отляво дойде нова миризма, но тази ѝ беше позната. „Не, не! - Внезапен ужас прободе стомаха ѝ. Трябваше да помисли за това. Все пак това се беше случило в Рул още първата нощ. - Махай се! Не го прави! Стой настрана! Стой...“
- Хайде, излез! - Сега, когато ловецът беше близо, тя можеше да види единствено крака в здрави зимни ботуши с дебели подметки. На три метра, не повече. - Знам, че си там.
„Да изиграем пиесата, преди да започне да стреля!“
- Ранена съм - тя изтъни глас до висок, тих, треперлив хленч. Всъщност помогна и това, че беше наистина уплашена. - Паднах... когато се о-опитах...
- Излез! - тонът му беше твърд. - Не остана къде да бягаш.
- Ти и-имаш п-пушка - каза тя. - Не с-стреляй по мен!
- Ще го направя, ако не излезеш.
Може би този човек мразеше да е дядо.
- Щяха да ме изядат. Не им позволявай да ме хванат!
- Никой няма да те нарани - каза той. Това по-нежно ли беше? Не можеше да каже. Ботушите му се преместиха малко, после тя видя единият да се тътри напред, когато той приклекна. Това беше лошо. Още малко по-ниско и щеше да разбере, че ботушите бяха празни. - Излез...
Миризмата, която беше разпознала, внезапно разцъфна пиперлива и люта. „Не, не, не! Той ще те застреля! - Стомахът ѝ се обърна. - Стой назад!“
Но вълчакьт не остана назад. Нападна, защото тя беше в беда, той беше отчасти куче, а кучетата бяха направили това за нея преди, в онази първа ужасна нощ в Рул.
Тя видя как ловецът се извърна бързо.
- Исусе...
- Не, насам! - Блъскайки парката настрани, тя изскочи от пещерата си. - Тук!
82
Черна сянка трепна над главата на Ели, когато момчето с мачетето прескочи процепа и се приземи зад нея. Секунда по-късно Илай пищеше, ръцете му бяха сключени върху корема, кръвта вече се лееше, а кучетата се вълнуваха.
Салът трябваше да се обърне оше в същия момент. Но точно тогава Ели почувства как нещо дръпна силно ръцете ѝ. Инстинктивно противопоставяйки се на дърпането, тя погледна назад и едва не извика.
Беше момичето със зеления шал, което Илай бе нарекъл Лена, протегнало се на леда. Двама човекоядци държаха краката ѝ и я закрепваха. Хванала витлото на свредела, а с другата ръка леда, тя дръпна отново. Водата се разплиска по ледения къс, докато той се накланяше все по-близо.
- Не! - Ели блъсна свредела яростно като таран към лицето на момичето.
Стресната, Лена го пусна и се дръпна, когато острите като бръснач остриета профучаха покрай нея. За част от секундата Ели видя не само глад, но и объркване в изражението на човекоядката. В този момент тя изглеждаше почти като момиче, което просто не може да разбере в какво се е превърнало.
Но тук свършваха добрите новини. Мигът премина като светкавица. След като вече нямаше кой да я закотвя, а салът беше пренапрегнат и извън равновесие - горкият Илай все още пищеше, кучетата ръмжаха, човекоядецът виеше и удряше, - целият леден блок се килна. Освобождавайки безполезния свредел, Ели се опита да се завърти, за да хване леда с нокти, но със същия успех можеше да се опитва да се покатери по вертикална стена от идеално гладко стъкло. Усети как плъзгането започва, а тялото ѝ набира скорост. „Не, не, не, не!“ Нещо изпука, после изпука още два пъти, Ели реши, че чува писъци, но пък тя също пищеше и не беше сигурна дали пукаше ледът, или нещо друго.
После времето ѝ свърши. Всички и всичко зад Ели - хапещите кучета, Илай, момчето с мачетето - я удариха странично.
И тя падна от леда с писък.
83
Алекс се изстреля от скривалището си. Периферното ѝ зрение се замъгли в сиво и бяло, но тя се надяваше адски много вълчакът да спре нападението си. После вече нямаше време да се тревожи. Интересуваше я само пушката на този старец да не гръмне.
При нейния вик ловецът се завъртя, дългата му пушка се залюля наоколо. Дясната ѝ ръка вече беше свита и тя се мушна под пушката, но не достатъчно бързо. Припламването и пукотът на дулото бяха почти мигновени. Алекс не чу писъка, който изскочи от устата ѝ. Куршумът прогори бразда над лявото ѝ слепоочие. Нещо все едно се взриви в ухото ѝ и в мига, в който тя отчете изстрела и осъзна, че старецът е останал без амуниции, набръчканото му лице изпълни зрението ѝ.
И тогава Алекс го намушка.
Беше имала време да размишлява върху болничната миризма на тази спринцовка и за какво е била нужна на Питър. Припомни си книгите. Наука за бозайниците. Еволюция. Генетика. Вълци.