- Но няма нужда. Джейдън може да го направи или Конър - каза Хана и Крис помисли, че тя наистина се опитва да се сдържа. Джейдън беше отказал да иде където и да било, преди първо да затопли Ели. Замръзнал до костния си мозък, Крис се беше съгласил. Бяха свалили дрехите на момичето и го бяха обвили в одеяло за седло и в парката на Джейдън. Крис беше приел пуловера на Джейдън и после беше чакал до огъня с Ели, сгушена в ръцете му, и с кучето, легнало на практика в скута му, докато Джейдън беше отишъл с коня за помощ. Беше се върнал с дрехи, термоси с топла супа, чай... и с вбесената Хана.
- Трябва да спреш да се бориш с мен, Ели - притисна я Хана. - Трябва да си дойдеш у дома.
- Не се боря. Просто казвам. - Долната устна на Ели потрепери.
Опакована в шапка, два пуловера, грейка, два чифта чорапи и парка, тя напомняше на Крис за смалилите се старици, увити под топове одеяла, на които той четеше в болницата в Рул. Щом чу гласа на Ели, Бела изпусна още един стон през алена пяна.
- Не е същото. Илай и Рок не бяха твоя вина - каза Хана на Ели, но се целеше с ками в него.
Крис знаеше, че тя е права. Цялата тази каша - оборът, Бела, Илай и Рок в капан под леда или на дъното на езерото - беше на неговата глава. Никой не искаше да го каже, но Крис мислеше, че може да не намерят момчето и кучето до пролетта, а може би дори и тогава.
- Напротив. Да срежем леда, беше моя идея, а сега И-Илай... - Ели вдигна поглед към Джейдън. - Пушката ми достатъчно голяма ли е? За Бела?
Джейдън поклати глава.
- Ще трябва да използваш някоя от нашите пушки.
- Която би била твърде тежка - намеси се Хана. - Не е твоя работа, Ели. Не си достатъчно голяма. Ако обичаш Бела, ще оставиш ние да сложим край на мъките ѝ.
- Хана е права. - Джейдън се наведе и протегна колебливо ръка. - Трябва да тръгваме, Ели. Става късно. Хана трябва да провери Исак, а животните имат нужда от нас. Не искаш ли да помогнеш?
- Да, но... - Пълните със сълзи очи на Ели преляха. Бела отново изстена. - Ш-ш-шт, момиче! - Ели нетърпеливо избърса сълзите от бузите си с опакото на ръката. - Няма нищо - каза, а на Джейдън: - Разбира се, ще ви помогна. Но искам да помогна и на коня.
- Тогава ще оставиш ние... - започна Хана.
- Аз ще ти помогна, Ели - каза Крис.
Хана обърна към него леден поглед.
- Благодаря, Крис - каза, сякаш той беше насекомо, - но това няма нищо общо с теб.
„Не, има всичко общо с мен.“ Пренебрегвайки Хана, той клекна, докато не се озова очи в очи с Ели.
- Можем да използваме моята пушка.
- Крис! - каза Хана.
Страданието върху лицето на Ели отслабна за секунда, преди отново да стисне зъби.
- Но тя е твърде тежка за мен.
- Крис! - каза отново Хана.
- Остави го, Хана! - каза Джейдън.
- Какво?! - Тя се опули срещу другото момче, което само ѝ върна поглед с решително изражение. - Какво каза?
- Чу ме - отвърна той. - И аз имам думата в това, помниш ли?
- Джейдън, сега не е времето да...
- Ето какво ще направим - каза Крис на Ели. - Ще държим пушката заедно. Аз ще я крепя стабилна, а ти ще натиснеш спусъка. Ще трябва да използваш и двата си пръста, но можеш да го направиш.
- Наистина ли? - Брадичката на Ели потрепери. - Би ли го направил?
- Крис! - сряза го Хана, явно изоставила спора си с Джейдън. На него му се струваше, че тя се опитва да потуши изкушението да извика или да му пръсне мозъка. Може би и двете. - Ели е твърде млада, за да...
- Изборът е неин, Хана - Крис мислеше, че няма ирония в тона му. - Не е ли изборът това, на което държите тук?
- Какво? - Хана примигна, сякаш я беше зашлевил, а после цялото ѝ безсилие и скръбта ѝ, помисли Крис, се изляха в отровен щурм. - Не извъртай нещата! Вината е твоя, отговорността е твоя. Ти ни донесе това. Мислиш, че като ѝ помагаш с нещо като това, ще поправиш стореното? Това, което не направи днес?
- Хана - каза Джейдън, - това не е честно. Убихме трима. Ти не беше тук.
Очите ѝ проблеснаха в светлината на огъня.
- Не е нужно да съм била тук. Крис е можел да убие Лена. Ти го каза. Но не е стрелял. Не знам дали ми пука да разбера защо...
- По същата причина, поради която не съм сигурен, че бих застрелял теб - каза грубо Крис. Той преживяваше момента отново и отново. Лена в полезрението му, лицето ѝ огромно в оптическия мерник и толкова... променено. Онова ужасно помитане от смесени жал и тревога, което спря дъха му и му отне шанса да сложи край. Е, да сложи край на нея. Той не стреля, но се спря в последната секунда. А после всичко се завъртя около Ели. - Бих се чувствал така и за Джейдън или за всеки, когото познавам и за когото ме е грижа.