Хана се изсмя иронично.
- Това ли е грижа? Ти ги доведе при нас. Трябваше да си разпознал какво става с Лена, но си бил сляп, Крис. Бил си доброволно сляп. Ако беше честен от началото, можеше да вземем предпазни мерки. Можеше да заминем.
- Все още трябва да заминем - каза Джейдън. Лицето му беше пребледняло.
- Да, но при нашите условия, не след като загубим животни, дете. След като Лена уби собствения си брат.
- Хана! - Лицето на Ели се стегна. - Недей! Не викай на Крис!
- Мислиш ли, че можеш да отмиеш такава кръв, Крис? Няма начин да оправиш това. - Тя сви юмрук и го размаха в лицето му. - Исак е стар. Пожарът не му направи услуга. Ако живее, той може да ти прости. Ти и Джейдън може внезапно да станете най-добри приятели...
- Хана! - каза Джейдън.
- И може би той разбира, но аз не. Иска ми се ти да беше умрял.
- Хана! - Джейдън сграбчи китката ѝ. - Престани!
- Пусни ме! Пусни... - Пукотът от плесницата ѝ върху бузата на Джейдън беше отсечен като изстрел от пушка. Кипнала, тя се изтръгна и изкрещя на Крис: - Иска ми се никога да не бяхме те срещали. Иска ми се да си беше останал мъртъв. Защо не можа да умреш? Защо не умря?
- Хана! - каза Ели. - Спри! Джейдън, накарай я...
- Не знам, Хана. - Всяка дума беше ново завъртане на ножа и Крис мислеше, че го заслужава. Какво можеше да каже? „Бях уплашен“? - Не знам защо съм жив и съжалявам, че не умрях. Ако искаш да си тръгна, ще го сторя веднага.
- Не - започна Ели.
- О, да, разбира се. - Хана тръгна към него. - Тръгни сега, остави ни да се оправяме с твоята каша...
Джейдън застана между Крис и Хана.
- Какво правиш? - Когато изглеждаше, че тя ще замахне отново, Джейдън вдигна ръце, за да я спре. - Какво си ти?
- Какво съм аз? - Това я остави безмълвна за секунда. Тя се обърна към него е невярващ поглед. - Какво имаш предвид? Аз съм тази, която винаги съм била. Опитвам се да ни опазя живи.
- Не по този начин - каза Джейдън тихо. - Твоят глас не е единственият, Хана. Не може да бъде.
- Ако не искаш да чуеш мен, чуй Джейдън! - каза Крис. - Трябва да се контролираш. Това е право на Ели и аз ще ѝ помогна. Ако наистина те интересуваше и ставаше дума само за нея, а не за теб, щеше да го видиш.
Хана отвори уста, но Джейдън каза:
- Моля те, млъкни, за бога, Хана!
- Джейдън - лицето ѝ се сгърчи от шок, - ти взимаш неговата страна?
- Крис беше уплашен, а аз никога не бих те ударил. Помисли за това! И не, взимам страната на Ели. - Обръщайки ѝ гръб, преди тя да може да отговори, Джейдън кимна на Крис.
Не му трябваха повече разрешения и не обърна повече внимание на Хана. Крис обгърна дланите на Ели.
- Нека ти помогна с Бела, става ли? И кажи на Мина да лежи долу!
Заедно положиха главата на коня на снега. Той почака, пренебрегвайки Хана, която още пушеше, но вече тихо, докато Ели се погрижи за кучето и се наведе да прошепне нешо в ухото на кобилата и да целуне носа ѝ.
- Добре, пушката има здрав откат, така че бъди готова! - Застанал зад малкото момиче, той постави ръцете ѝ върху пушката, после задържа дулото на около два сантиметра от ухото на Бела. - Държа я. Дръпни спусъка, когато си готова!
- Добре. - Ели извъртя поглед. - Благодаря, Крис!
Лицето ѝ трепна и той помисли, че е добре, че не трябва да се прицелва много, защото трябваше да обърше очите си. Никога не се бе чувствал по-засрамен. Момиченцето му благодареше за това, че заради него приятелят му беше убит, а сега щяха да убият и коня ѝ. След няколко часа щеше да се наложи да ѝ каже за Алекс и да разбие сърцето ѝ отново. Джейдън също щеше да го намрази.
„Но без повече лъжи, тате! С теб приключихме.“
И сега това вече беше Джес - тази въздишка, която можеше да е вятър или дух: „Точно така, Крис. Остави чука!“.
- Толкова съжалявам, Ели! - каза той.
- Знам. - Тя погледна отново към коня си. - Обичам те, момиче! - каза на Бела и дръпна спусъка.
88
- О, момко, не е толкова трудно - каза Фин, сякаш наистина не му пукаше, сякаш бяха двама приятели, които си седяха в палатката на стареца и пиеха студени бири след тежък ден. Фин обръсна внимателно с паранга си парче кожа от печения бут, поставен на дъска за рязане, който можеше да е говежди, превъзходно изпъстрен с тлъстина. В един по-нормален свят. Заради онова петно синьо мастило можеше да се обзаложи, че не пишеше: „Подбрано от Министерството на земеделието“. - Само ми кажи кое е момичето!