- Как я заведе в къщата? - попита Фин, предлагайки чинията отново. Бузите на Пени бяха кръгли като на катерица, но тя пак грабна месо с две шепи. - Сигурно е било трудно.
Опита се да поклати глава, но нашийникът бързо го върна на място.
- Заведох я в петък, в деня, преди... знаеш.
- А, в деня, преди светът да си замине. Ти щеше ли да се върнеш?
- В неделя вечер. - Къщата при езерото не беше предвидена за друго освен като място, където Пени да отиде за един уикенд, докато той събереше парите и уговореше срещата в Илиноис. Да обърка живота на Пени още повече, като я принуди да износи бременността, нямаше да донесе на никого нищо добро. Щеше да моли за прошка по-късно. - Не успях да го направя.
- Кога успя да се върнеш?
- Във вторник вечер. - Толкова време му беше отнело да проследи Саймън и да язди като луд.
- И тя беше още там? Горкото момиче, сигурно е умирало от глад.
- Не съвсем. - Когато Фин го изгледа, Питър продължи: - Тя беше с... приятел. Мой приятел. - Направи пауза. - От колежа.
- Бащата? Това е интересно. Наистина показва в нова светлина женската богомолка. - Фин направи жест към Саймън, който не беше помръднал към храната. - Аз бих си помислил, че той...
- Никога, дори и след милион години. Не и Саймън. Ние сме семейство.
- Защо, мислиш, е останала в къщата?
- Да пукна, ако знам. - Отчасти той подозираше, че им беше осигурил... е, да кажем, запаси... Беше помогнал. Имаше много пресни трупове, които лежаха наоколо в онези ранни дни. Наистина, той се беше опитал да мисли като за вземане на дрехи от собственици, на които вече не им пукаше за тях. Да, беше откачено. Но тя беше негова сестра. Който беше казал, че щом веднъж преминеш дадена граница, става все по-лесно да го правиш отново и отново... беше доловил същината. Имаше късмет, че беше помислил да отнесе храна, защото приятелят му от колежа беше превърнат в купчина оглозгани кокали, докато той стигне. Но също така му беше хрумнало, че идеята се беше настанила в ума ѝ от самото начало. Безопасна, защото беше отдалечена, къщата при езерото беше също така и позната територия.
- Ами Саймън?
Питър обясни за стреличките с успокоителното. Да откара Саймън при Пени, беше единственият начин, който успя да измисли, за да опази приятеля си жив, а също и да предаде съобщението: „Грижи се за нея!“. Не толкова сложно. Дори кучетата разбираха прости команди. От вида на къщата при езерото и от чувала със запаси беше ясно, че съобщението беше разбрано, въпреки че знаеше, че Саймън се беше скитал надалеч. През цялото време, след като светът умря, Питър беше зървал само няколко пъти Саймън и глутницата му близо до Рул - винаги на разстояние и срещу вятъра, - но никога не бе виждал Пени.
Онази ловна територия беше ужасна, но очарователна със строените вълчи трупове и пирамидата от черепи. Не можеше да не се зачуди защо Саймън е избрал да носи вълча кожа. Питър се интересуваше от вълци. Отиваха на остров Роял, когато се случи злополуката. Така че дали за Саймън вълците представляваха връзка с него? Възможно беше, но Питър винаги беше чувствал, че пропуска нещо.
- Е, ти си изобретателен, нали, момко? - След това Фин сведе поглед към Саймън. - Ами ти? Не си ли гладен, синко?
Единствената промяна в Саймън бяха очите му, които станаха твърди като диаманти. Това беше нещо, което Питър никога не беше виждал в Променен, нито дори в Дейви. Гладът беше едно. Но омразата беше нещо лично. Така че и това беше интересно.
- Е - каза Фин отново, въпреки че тонът му носеше известна доза смайване и... раздразнение? - Ти наистина си различен. Какво ли не бих дал, за да се вмъкна в главата ти.
- Сделката не беше такава. Обеща ми да не ги нараняваш - каза Питър, като мислеше колко кухо звучеше това. Погледни го! Фин беше нарязал Ланг на кебап.
- Не съм забравил - каза Фин, гласът му беше студен, добродушният дядо беше изчезнал. Когато Пени опита да грабне още нещо, той дръпна чинията извън досега ѝ. - Достатъчно засега! Жадна ли си, Пени? - Той дръпна бутилка вода от хълбока си. - Искаш ли нещо, с което да прекараш това?
„Наркотикът!“ Сърцето на Питър се сви.
- Фин! - Опита се да удари, но нашийникьт го задържа. Душейки се, той се напъна, мятайки глава наляво-надясно. - П-Пени... н-не пий!
- Успокой се, момко! - Фин хвърли бутилката през решетките. - Мислиш ли, че искам да рискувам бебето? Не и в този живот. Много се интересувам от това малко чудовище.