- Защо? - Питър усещаше гърлото си сякаш бе погълнал поялник.
- От една страна, съм любопитен дали ще изяде малкото. Напълно съм сериозен за това. От друга страна, плодът е бил изложен. Интересно е да видим какво ще изскочи и какво ще стане. - Кръстосвайки ръце, Фин кимна към момичето, което се наливаше с вода. - Погледни това! Осъзнаваш ли, че тя нито веднъж не предложи нещо на Саймън? Почти сякаш той не е там.
Питър беше забелязал. Това също беше особено странно, като се имаше предвид колко близки бяха двамата преди време. „Сякаш Пени е била заличена.“ Очите му се преместиха върху Саймън и се стресна, когато откри, че той също се вглежда в него. В погледа му нямаше омраза, но Питър прочете много болка и объркване. Измяна.
Видя как Саймън внезапно се стегна, после застана между Пени и решетките. Миг по-кьсно отворът на палатката прошумоля, когато Дейви в неговия бял камуфлаж се появи с пазач, който изглеждаше предимно като украса.
- Дейви! - Фин му хвърли парче. Сграбчвайки с една ръка месото с изкусно хващане, Дейви натъпка храната в устата си. Бдителните му очи не изпускаха Фин. - Добро момче! - Старецът потупа крака му по начина, по който собственик хвали послушно кутре. - Да поговорим с Питър, става ли?
- За какво още искаш да говорим? - Но той знаеше. Червеното крилато нещо се местеше, ноктите бодяха и се вкопаваха като игли. Подготвяше се за... е, който поред рунд беше това. - Казах ти за Пени и Саймън...
- Ах! - Фин вдигна пръст като медицински администратор при важно обаждане. - Но не и за момичето.
- Не я познавам - каза Питър, чудейки се защо работи толкова усърдно по това. Може би беше нещо, за което да се хване, малко достойнство. Но той също така имаше по-дълбока причина, Фин беше бесен, че не я е хванал. На Питър му хареса, че някой го беше бил в собствената му игра. Или може би изобщо не я беше играл. - Защо те интересува коя е тя?
- Не е ли очевидно? - Фин метна на Дейви още едно парче месо като хвърляне на фризби. - Която и да е тя, не е Чъки. Видях момичето да говори. Извика на Пени, говореше на Саймън, а после се отскубна, уби един от най-добрите ми стрелци... Не, не, Дейви! - Фин задържа чинията извън досега му, когато момчето се опита да грабне нещо. - Чакай сега! Добро момче!
- Дори да знаех коя е тя, което не знам, защо името е толкова важно?
- И ти се наричаш добър християнин? В началото беше името, Питър. - Очите на Фин бяха безцветни като на мъртва змия. - Какво направил Адам, щом отворил тези бебешки сини очи? Дал е име на всичко. Сложил е света под палеца си. После се почувствал самотен и Бог направил жена. Като и дал име, Адам заявил господството си и всичко останало било лесна работа. Да дадеш име, е начин да разпознаеш. Да получиш достъп и контрол. Нещата са много пo-страшни в тъмното, където са без форма, отколкото на ярка дневна светлина. Просто искам да я изкарам на светло, това е.
„Достъп? - Сякаш Фин говореше за хакване на твърд диск. Не точно, може би. Казваш морков и образът, вкусът, може би и миризмата изскачат в главата ти. Така правят и спомените. - Значи едно име би било като... парола? За мозъка?“
Това си просеше за мозъчна бомба, но не можеше да се сдържи:
- Страх ли те е от нея, Фин?
- Интересувам се.
„Да, обзалагам се.“ Начинът, по който кучетата реагираха на нея, винаги го притесняваше. Сега Питър се чудеше дали тя не се беше променяла в нещо много странно през цялото това време. Може би Крис беше направил същия избор, който Питър и Съветът за всички други деца - да я прокуди, преди да бъде убита. Или може би тя беше избягала. Но това, което му помогна да разбере колко е уникална всъщност, дойде, когато видя каквото и Фин: тя говореше... а Саймън я беше слушал.
Саймън разбираше на някакво ниво, Питър го беше видял в позата му. После докосна лицето ѝ - и тя му позволи. Тя даде на Саймън този момент. Значи там имаше нещо все пак. Те работеха заедно, помагаха си един на друг. Имаше връзка и какво, по дяволите, беше това?. Защото, боже, дали това не значеше, че Саймън може да се върне? Или той беше това, което Фин беше казал: много различен, шанс едно на милион, Променен с по един крак в двата свята?
„И тя се скри някак. - Нямаше начин да е убила ловеца и да е избягала достатъчно бързо, за да се измъкне. - Тя беше някъде наблизо, а Фин все пак не можа да вмъкне ноктите си под нея. Дейви не можа да я проследи. Как го направи тя?“
- Съжалявам! - каза той, въпреки че гърлото му се противеше. - Не мога да ти помогна. Не я познавам.