- М-хм. Мислех си, че може да кажеш това. - Поставяйки чинията с месо на лагерната маса, Фин бръкна в горния си джоб. - Все забравям, че ти си много по-ефикасно оръжие срещу себе си, отколкото аз или някой друг би могъл някога да бъде - каза Фин, като внимателно почистваше кръвта от всеки пръст с ленена кърпичка. - Помни! Аз мога да давам и да взимам, Питър. - Фин сгъна кърпичката на три и я пъхна обратно в джоба. - Да давам - очите му се плъзнаха от Питър - и...
- Не! - Питър размаха ръце, борейки се с нашийника. - Не, Фин, остави го на мира! Недей...
Но Саймън вече крещеше.
89
Бавното връщане откъдето и да беше била - с тъмен ум, затворени очи и тяло, неподвижно като статуя от сол - към тишината на гората и посиняващите сенки беше като да навлезе отново в света след дълго спане без сънища. Вълчакьт още беше до нея. Единствените миризми, проникващи през дърветата, бяха на овъглен бор, обгорен камък и изпечени кости. Опечен вълк и стопен найлон. Но нямаше Променени, нямаше Фин. Нямаше го Вълка или Пени. Нямаше мъже.
Босите ѝ стъпала бяха бели и толкова студени, че сълзи рукнаха от очите ѝ, когато се опита да пъхне пръстите си в чорапите, а после в ботушите, преди да се изправи нестабилно. Използвайки спрингфийлда като патерица, тя избра пътя си през паравана от калини, куцайки като старица.
Тялото на ловеца лежеше там, където бе паднало. Само радиото му беше изчезнало. Интересно. Трупът можеше да е начинът на Фин да каже точно колко изобщо не му пука. А може би щеше да се върне и да види дали други Променени са захапали примамката, но това ѝ се стори грешно.
Което оставяше трета възможност. Мъжът в черно беше оставил еквивалента на гранули за гладни бездомни животни: „Ето, котенце! Не се страхувай!“. Ако беше вярно, това би предположило, че той я мисли за Променена. Дали Фин бльфираше с всички тези приказки, просто хвърляйки въдици? Може би.
Единственото, което Фин можеше да знае със сигурност, беше, че Променена или не, тя беше тази, която се измъкна.
Да рови в дрехите на мъртвец, не беше любимото ѝ занимание, но този мъж беше зареден за лов на мечки. Освен патроните в якето, ловецът имаше още една кутия в панталоните, малък фенер, както и кремък, огниво, кутия въглен, спасително одеяло, малко снопче юта и пластмасова торбичка намазани с вазелин топчета памук. Осемнайсетсантиметров нож „Бък“ в ножница беше окачен на колана му. Тя натъпка всичко в медицинската си раница. Имаше чувството, че обира гробове, но въпреки това развърза шала и свали шапката му. Те миришеха на мъртъв старец, но ѝ трябваха.
Къщата беше тлееща развалина в кратер от натрошен камък и стопен сняг, който отново замръзваше. От вълчите тотеми беше останал само този, който висеше до торбата с провизии. Огънят беше горял жарко и достатъчно дълго, за да опече тялото и частично да стопи торбата. Частите от тела, които съдържаше - ребра, цял таз от кръста до бедрата, един крак, - сега бяха на купчина върху снега. Обгореният вълк миришеше като стари изгорени гуми. Човешките части - като прегоряло свинско филе. Всички тела, на Променени или не, се трошаха: препечени фигури с почти невъзможно бели зъби, оголени в ухилване без устни върху почернелите черепи.
Алекс обиколи кратера и отиде от страната на верандата. Нямаше ги Вълка или Пени, но имаше много отпечатъци. Нямаше кръв. „Не са наранили Вълка. Взели са го жив.“ Поривът на облекчение накара коленете ѝ да потреперят. Това, че беше облекчена... беше нещо, за което все още не искаше да мисли.
- Но Фин трябва да е дошъл заради бебето - каза тя на вълчака. - Вече е експериментирал с Променени. Мисля, че е опитал същото нещо и с горкия Питър.
Е, трябваше ли да направи нещо за това?
Не, по-добър въпрос: Трябваше ли тя изобщо да направи нещо?
Можеше да действа, ако искаше. Тя имаше предимство, малко знание, което Фин нямаше.
В началото беше помислила, че вълчата работа беше някаква откачена религия и все още не беше отхвърлила тази идея. Но Вълка беше изключение. Беше предположение, но тя мислеше, че е права. По някакъв начин той също го беше разбрал.
Променените не можеха да надушват вълци.
Това, което бе взела за мистичен идол, за начин за маркиране на територия, беше нещо друго. Вълка беше използвал вълчи кожи и трупове, за да скрие ловната си територия извън Рул и плячката си от други Променени. Вероятно по същата причина беше окачил тотеми тук - за да скрие къщата и да защити хранителните им запаси. Тя си спомни краткия скок зад очите на Променените, които гонеха Вълка, Марли и Ърни. Променените нямаха проблем да проследят последните две момчета. „Но не можеха точно да засекат Вълка.“ Беше скрит, замаскиран и невидим.