- Ето защо Дарт не те видя - каза тя на вълчака. - Не можеше да те подуши, затова така и не разбра, че си там.
Как можеше да помогне това? Кучетата имаха връзка с вълците. Винаги душеха задниците си, а тя можеше да се обзаложи, че и вълците го правеха. Като се замислеше, когато котката на леля ѝ се подплашеше, изпускаше нещо гадно, смърдящо и лепкаво от задника си. Може би не беше толкова трудно да си представи, че същият секрет, който привличаше един вид, можеше да отблъсква или да не бъде засичан от друг.
Вълчакьт беше ключът. Докато стоеше наблизо, Променените не можеха да я подушат. Разбира се, ако я забележеха, беше свършено с нея. Но иначе?
Беше невидима.
- Преди седмица дъвчех мравки, а сега хващам два заека за един ден. Не мислиш ли, че съм ударила джакпота? Ето! - Алекс беше обелила кожата от предните лапи и главата и хвърли трупа на чакащия вълчак. - Гледай да те засити! - каза тя, когато животното започна да лапа заека.
„Откъдето и да си дошъл, по каквато и причина да си ме избрал, много се радвам, че се появи, когато го направи.“ Тя хвана втория заек за задния крак, продупчи тънката кожа с палец и започна да го дере, като отделяше ципата от мускулите, и завърши, като затъкна кожата през главата на трупа като обърнат наопаки костюм. Този заек тя щеше да изкорми и опече. Нямаше нужда от сурово сърце този път.
Тя и вълчакьт бяха прекарали нощта в къщата за лодки на Питър. Странното беше, че не можа да се настани комфортно. Бяха минали месеци, откакто бе спала на дюшек и възглавница, и се чувстваше неудобно и неспокойна. След няколко часа въртене тя се предаде. Загърна се с одеяло, препаса фенера и разгъна атласите от етажерката на Питър на пода.
След като се измъкнеше на някой главен път и се ориентираше, можеше да отиде навсякъде. По-ранните ѝ идеи да предупреди Крис сега изглеждаха наивни, прекалена загуба на енергия. Ако Питър бе с Фин, Рул беше в много по-голяма беда, отколкото бе осъзнавала. Също така нямаше начин да проследи Том. Ако останеше в Мичиган, само две направления имаха смисъл: Рул или Орен. Мъртвото момче от Орен носеше нейната свирка, което значеше, че Ели е била там. Тя можеше да е още там, но шансовете да се спъне в едно малко момиче бяха десет трилиона към едно.
Което оставяше Рул - място, което беше като радиоактивно.
„Но Фин хвана Вълка. Държи Пени и Питър. Не мога просто да оставя това.“
- О, не бъди луда, Алекс! Ти не си Батман. - На пода, прилепен към левия ѝ крак, вълчакьт наостри уши. - Сериозно? - попита тя животното. - Да ги спася, за да умрат от глад, или да ги застрелям, за да се предпазя, или, да кажем, Ели? Том? Крис? Ако се стигне до избор между Вълка и Том, ще избера Том. Не казвам, че ще бъде лесно, а и изглежда грешно, защото Вълка е... по средата точно като мен - завърши с шепот, определено без да разбира защо очите ѝ пареха.
„О, спри да се самосъжаляваш!“ Тя положи буза на коленете си. И все пак Вълка беше различен сега. В началото тя беше само храна, той беше сдъвкал парче от рамото ѝ, за бога. Но после Вълка я спаси от Черната вдовица, държеше я извън менюто, спаси я от мината и после от Пъпчивия. Биха се заедно срещу хората на Фин, преди той да я накара да го зареже и да се спаси. Вълка беше загрижен за нея. Усещаше се в това, което правеше, и в миризмата му.
- И мен ме е грижа какво ще стане с него - каза тя и усети как от очите ѝ се плъзна сълза, а някаква странна празнота разцъфна в гърдите ѝ. Е, добре, добре. Тя беше зла и може би с промит мозък, а това определено не беше любов... нали? Не, разбира се, но тя беше загрижена. Ясно!
„Но Вълка все пак трябва да яде.“ Нямаше как той внезапно да стане веган. Да, той беше загрижен за нея и тя беше съвсем сигурна, че вече не би я наранил. Тази амнистия можеше да се простира за хората, за които тя беше загрижена. Но за да живее, Вълка трябваше да яде.
- Не знам кое е правилно - каза тя на вълчака. - Може би е по-умно да убия Вълка, но би било като да опра пистолет в главата на Том или на Крис.
Не беше ли точно това, което Том искаше тя да направи, ако той се Променеше? Том беше убил Джим, неговия приятел, за да спаси нея и Ели. Можеше ли тя да направи нещо такова? В последната секунда, ако нямаше друг избор, вероятно би го направила.
- Но може би още не сме стигнали дотам. Ами ако Вълка може да се върне? Тогава трябва да направя нещо. Не мога просто да го оставя с Фин. Не би било редно.
Пени... тя не беше сигурна какво да прави с нея. Но там беше и Питър, хванат по средата като нея и Вълка. Каквото и да му беше направил Фин, той също можеше да се върне рано или късно.