Това не значеше ли също така да се откаже от Алекс? Ако наистина имаше предвид това, което каза, трябваше да се откаже от идеята да я търси. Не искаше. Грижата за тези деца изобщо не беше близо до облекчаването на болката. Но Люк беше дошъл при него. Синди идваше със ските до църквата всеки ден, за да бъде с него. Не можеше да ги предаде. И да, все още се боеше да отиде в Рул. От това, което можеше да направи, ако изобщо срещнеше Крис Прентис лице в лице.
- Не мога да споря - каза Уелър. - Имаш ли представа къде?
- Да. - Том винаги си представяше хижата на хвърлей камък от остров Мичипикотен като място, на което води Алекс. Но трийсет деца? Такова начинание нямаше никакви изгледи за успех. Дори ако за момент спреше да мисли за ограничените ресурси на острова, самото транспортиране на децата дотам щеше да е подвиг. Но му харесваше идеята за голям остров. - Отиваме на запад или на север и стоим далеч от Рул.
- Няма много на север освен Уакамау - каза Уелър, все още взирайки се право напред.
- Там е Орен, има амишко поселище на запад от него. Те са фермери, нали? Орна земя е точно това, което ни трябва.
- Ще бъде трудно да намерим семена - каза Уелър. - Да се опитаме да отгледаме достатъчно, за да нахраним всички тези деца, да разберем как да запазим зърното през зимата...
- Ще бъде трудно - каза Том. - Разбирам го. Но трябва да го направим в някакъв момент и този момент е настъпил. Сезонът за засяване тук е кратък. Колкото повече чакаме, толкова по-трудно ще стане и преди да се усетим, отново ще дойде зима. Доколкото знаем, все още има добитък, който да бъде намерен, коне. Трябва да се доберем до тези животни, преди да умрат или да подивеят толкова, че никога да не можем да ги проследим.
Ръката на Уелър се промъкна към устата му. Жест, който Том винаги свързваше с човек, който наум репетираше какво да каже.
- Може би - каза Уелър, - но амишите... ако са останали някои живи, те се държат настрана. Не искат външни хора... - Мръщейки се, старецът рязко се изправи на седлото и проточи врат. - Том... виждаш ли добре онзи кон? Там, до църквата?
Том премести поглед от Уелър към близкия завой на пътя и към църквата на нейния плешив хълм, която тъкмо се беше появила. Все още бяха на четиристотин метра, но от това място можеше да види снега отзад, под който трябваше да има паркинг. Отпред снежната покривка беше разорана от коне, ски и ботуши. Стойката за велосипеди, където беше видял конете, беше отдясно на каменните стъпала и едва видима.
Както и единственият кон, легнал на една страна в купа от сянка. На върха на езика му бе да отбележи, че конете можеха да лежат толкова неподвижно, че беше лесно да ги помислиш за мъртви.
Но тогава видя кръвта.
91
- Е, какво мислиш? - Вече напълно превъртял, Джаспър на практика трепереше. Свали алуминиевата кука от скобите, окачени над кофа с пясък, и я сложи пред очите си. - Доста яко, а?
- Ммм. - Люк отдели поглед към синьото копче на окото на Джаспър, което се взираше през дъното. Никога не беше виждал термитна смес в действие и се беше стреснал колко високо беше отскочил душът от искри - на цели метър и петдесет. Огненият стълб беше дори по-висок и толкова ярък, че той беше заслонил очите си.
Но къде беше Том? По-рано нямаше как да сбърка мрачния му поглед или гнева му. Това, което изненада Люк, беше как вместо да остане и да спре тази лудост, той изхвърча наистина бързо, а после се втурна с коня си в посока църквата. А Уелър тръгна след него почти веднага. Сега, час по-късно, все още нямаше и следа от двамата.
„Това не е добре.“
- Да, яко беше - каза на Джаспър, който танцуваше от крак на крак, сякаш му се пишкаше. - Но освен ако не можеш да го забавиш доста - той искаше да добави „без да пръснеш собствената си глава“, но реши, че ще е пълна загуба на време с откачалка като Джаспър, - за какво ни е потрябвало?
- Това е с цели петнайсет секунди по-бавно от предишната партида - Джаспър прозвуча обидено. – Счуках алуминиевия пясък и той забави реакцията. Но гледах едно телевизионно предаване, където един подпалвач използвал неща от пожарогасители, за да забави реакцията, и се замислих - защо не? Том каза нещо подобно и знам, че работеше по него, само че го правеше тайно и не ми показа какво е направил. Но мисля, че беше открил как да използва... ъм... - Джаспър замислено изкриви устни в розова пъпка. - Амониев фосфат. Така мисля.
- Супер - каза Люк без никакъв ентусиазъм. Издърпа кофата с пясък от циментовия капак. В центъра имаше голяма сива буца като кравешко лайно от стопено желязо и алуминиева шлака, все още трептяща от жега. - Обгази ни с амоняк! Това ще е просто супер!