- Не, просто фосфорна киселина, когато фосфорът се комбинира с вода. Няма да те убие. Не веднага. Все едно, може да стане - каза Джаспър. - Получи се в предаването.
Какво са му позволявали да гледа родителите му?
- Това е реалността, Джаспър - каза Люк и се обърна да тръгне към бараката за инструменти. Вървенето беше много по-лесно тези дни, след като снежната покривка бе намаляла и беше не повече от петнайсет сантиметра - с около трийсет по-малко, отколкото при взривяването на мината. Вече бяха в средата на март и първите намеци за пролет понякога идваха като внезапен полък на затоплен от слънцето въздух. Покривите на сградите се показваха. За да разчупят леда над поилката, конете трябваше само да ударят по него с копито.
След демонстрацията Мели изглеждаше ентусиазирана, но след това изкьшка другите деца обратно към различните им задачи: да се грижат за конете, да събират дърва за огън, да изсипят готови храни в гърнето за обща вечеря. Огледа се за нея, прехвърляйки поглед наляво от бараката с инструменти, която беше в основата на северния склон и бе най-далечната постройка, към краварника, където Мели и Уелър бяха устроили командния пост. Там бяха складирали и оръжията. Двамата раздаваха пушки от заключен шкаф на онези деца, които отиваха на пост или да пазят нещо. Отвъд червения правоъгълник на обора беше кочината на прасетата, където бяха настанени половината деца. Малко по-нататък имаше конюшня с продънен покрив, но половината пространство бе все още здраво. Можеше да види как наоколо се движат хора, как огънят пламти в центъра на ограждението за крави, докато децата го подклаждат. Шепа лаещи кучета тичаха и се въргаляха на близкото парче земя, издигащо се на изток в хьлмче, а после в пасище. Доколкото виждаше, Мели не беше с децата.
„Вероятно е в къщата. На мен се пада да говоря с нея, предполагам.“ След Том той беше най-възрастният. Трябваше просто да събере кураж, това беше. Да каже на Мели колко кофти идея беше всичко това и как трябва да мислят за идването на пролетта, за намирането на дом. Кое беше най-лошото, което можеше да му отвърне?
При бараката той остави кофата с пясък до плъзгащата се врата, после се промъкна вътре през страничната, а Джаспър го следваше по петите. Изпразнена от фермерските инструменти, постройката беше разделена на работни места - дълги талпи, закрепени на магарета. Участъкът на Том беше напълно чист, всичката му екипировка беше прибрана на място, което само той знаеше. Този на Джаспър беше затрупан с ролки магнезиева лента, бутилки с алуминиева прах, сяра, калиев нитрат, глицерин, голяма пластмасова вана за гипсови отливки. Наблизо друг от приятелите му експериментираше с парчета пенопласт, бензин, различни сапуни, захар и с някаква по-лека течност, като се опитваше да намери начин да прави подходящо лепкава версия на напалм. Един друг екип пълнеше стари бутилки от сода със стъклени парчета за коктейли „Молотов“. Въздухът миришеше на химически заварки, бензин и стари яйца.
„Какво правим?“ Тс изобретяваха оръжия, просто за да правят нещо. Мели им даваше различни задачи като съветник, който ги напътства в избора на различна кариера. След няколко месеца щеше да е пролет. Щяха ли още да живеят в палатки? В разрушени обори? Колко продължаваха бедствията?
- Трябва да намерим дом - каза той.
- А? - Джаспър вдигна очи от упътването на един тънък червен пожарогасител. - Какво?
- Нищо. - Думата „дом“ болеше в устата му. Зрението му потрепери и той се изправи внезапно, ожулвайки коляно на магарето.
- Добре ли си? - попита Джаспър.
- Да. - С пулсиращо коляно той се втурна към вратата. - Не отваряй никой от тези пожарогасители, докато не се върна, става ли?
- Не бих - каза Джаспър с наранената гордост на дете, което зяпа буркана с бисквити. - Ами калиев хлорид? Нали знаеш? Пожарогасителите с химикали?
- Нямаше ли хлоридът да се превърне в хлор? И той няма ли да те убие доста бързо?
Видя как Джаспър го обмисля.
- О! Може би. - Хлапето направи физиономия. - Гадост!
- Да - каза Люк, докато се обръщаше да тръгне. - Реалността е гадна.
Отдели си време, докато се тътреше към къщата, за да отрепетира какво ще каже. Да създава неприятности, беше специалитет на по-голямата му сестра. Докато родителите му стигнеха до него, тя или ги беше изтощила, или на тях вече не им пукаше особено. Майка му веднъж беше казала, че да се ядосваш на деца, е като да се тревожиш за изпуснат биберон - за първото дете стерилизираш гадината, за второто избърсваш бибата в джинсите си. „А за третото оставяш кучето да го оближе.“