Изглежда, децата се бяха борили. И все пак, докато с Уелър се спускаха надолу от камбанарията и излизаха от църквата, Том се чувстваше разтревожен. Нещо не беше наред, но проклет да беше, ако знаеше точно какво.
- Не знам за това. - Уелър беше клекнал над осакатеното тяло на кучето на Чад. Животното беше обезглавено, отрязаната глава лежеше в основата на стълбите като изоставена топка. - Разрезът е чист и бих се обзаложил, че е бил и първият. Виж фонтана кръв! Но - той се пресегна да обърне кучето - ако погледнеш тези разрези тук...
- Недей! - Том сграбчи китката на Уелър. - Може да е капан, слагат бомби в мъртви кучета.
- Спокойно, Том! Не сме в Афганистан. - Уелър подчертано изгледа ръката си. - Нещо против?
- Не. Просто... бъди внимателен! - Издишайки, Том принуди ръката си да пусне. Но положението изобщо не му харесваше. Вратът му подскачаше. Изнервяше го това, че стояха на открито, на голия хълм. Той и Уелър бяха статични мишени и буквално се молеха да ги прихванат. - Има първи път за всичко.
- Няма да споря за това. - Уелър претърколи вкочане- ното тяло на кучето, после изсумтя. - Погледни кръвта!
Червената локва беше малка: няколко лъжици.
- Не е достатъчно. - Том се обърна и огледа напръсканите камъни на стената на църквата. - Значи тези са дошли първи, когато сърцето още е изпомпвало. Казваш, че първо са отрязали главата, а после са осакатили тялото, след като кучето е било мъртво?
- Така предполагам. - Уелър задържа ръка над изсипани- те черва на кучето. - Студени. Кръвта е много гъста. Каквото и да е станало тук, е станало преди време. Часове, може би. Също както и с коня на Чад.
Подобно на кучето, коремът на кобилата беше разпран. Смазани органи бяха пръснати по снега. Миризмата беше ужасна - гранясала смрад на изпражнения, от която в гърлото на Том се надигна жлъчка. Черепът на коня беше разцепен на две надолу от темето в цепнатина, оформена като от удар с брадва.
- Брадва или голямо мачете за първия удар, а после са могли спокойно да разкъсат животното, след като е паднало. Но, Том... - Уелър посочи с пръст към врата на кучето. - Това е чист разрез.
Том се взря в Уелър за цели десет секунди, преди да схване.
- Кучето е стояло неподвижно. Познавало е този, който го е направил.
- Или е изпълнявало команди, да. Или може някой да му е помогнал.
- За какво говориш?
- Погледни главата! Какво липсва? Нещо, което кучетo на Чад винаги носеше?
Погледът на Том се плъзна от оцъклените очи на кучето, през хлътналите полустиснати клепачи, до оплезения син език.
- Намордникът! Чад винаги слагаше намордник на кучето си, когато отиваше на пост.
- Да. Мисля, че някой го е махнал и е дал на кучето нешо. Приспал го е, а после много лесно е отсякъл главата му. Значи едно е сигурно: не може да е било Чъки. Кучето никога не би стояло неподвижно и не би позволило да го приближат, а и са убили само този кон. Зашо да го правят, освен ако не им е трябвал другият? Чъкитата не яздят.
- Освен ако вече някои не могат да го правят. - Том се замисли за това. - Знаеш ли какво оше е грешно? Няма нищо скрито в това. Сякаш се опитват да ни уплашат или впечатлят. Усещането е, че всичко това е - той размаха ръка - уредено. - Това смушка още нещо неясно. - Помниш ли горе? Изглежда, сякаш е имало борба, нали? Но какво нямаше там, Уелър?
- Нямам представа.
- Нямаше гилзи. Нямаше миризма на барут.
- Може би Чад не е могъл да стреля.
- Стига! Мястото беше в пълен безпорядък. Синди е изпуснала книгата, бинокъла, ритнала е стола и термоса, но Чад не е стрелял? - Имаше още нещо грешно в онази сцена: дразнене в ума му като хлабав зъб, който молеше да бъде изтръгнат от гнездото си.
- Казваш, че е същото като с кучето? Че са го познавали?
- Или не са имали причина да са уплашени, докато не е станало късно, да. Но колко хора, които биха могли да направят нещо такова, познават децата? Има само трима: ти, аз и Мели.
- Чувам те, но... - Уелър поклати глава. - Не разбирам. Освен това тя беше в лагера целия ден. Не би могла да е Мели, а знам, че не съм бил аз.
Беше ли видял Уелър по-рано през деня?
- Може да го е уредила да стане.
- Какво? Тя никога не би го направила. Какво говориш?
- Чу ме - каза Том. - Мисля, че има друг играч.
93
- Друг играч? - повтори като ехо Уелър.