- Трябва да се върна. - Питър разкъса спасителната си жилетка. Отдолу носеше чифт бели камуфлажни панталони, но имаше нещо странно около врата му: широк черен... нашийник? - Пени е още на лодката, тя е още... - Той дръпна подводен фенер от колана си и се хвърли във водата.
- Иди с него! - каза Джес. - Там долу е тъмно и студено. Дори с фенера ще изгуби пътя си.
- Не. - Крис се сви. Ръцете му бяха вкаменени, а кожата настръхнала. - И не ме докосвай отново! Това не е мой кошмар. Негов е.
- Също и на Саймън.
- Тогава нека си го запазят! Имам мои собствени проблеми. Моля те, Джес! - Той затвори очи, но все още чуваше виковете на чайките отгоре и плясъка на водата по гумата. - Казах на Ели истината за Алекс. На път съм към Рул. Ако съм прав, Лена ни следва. Така че Хана и Исак са в безопасност поне от нея. Какво още искаш от мен? Кога ще бъде достатъчно?
- Истината идва от вода и кръв - каза Джес. - Ако наистина си загрижен за Питър, тогава това е единственият начин, Крис.
- Какво значи това, Джес? - Той задържа очите си здраво стиснати. Не можеше да понесе да види как изглеждаше в тези черни огледала: изкривен и странен, приличаше на себе си, но беше и нещо чуждо. Как се случваше това? Защо? - Питър жив ли е? Това ли е?
- Искаш ли да е жив?
- Боже, да!
- Тогава го последвай в мрака му, Крис! - Той усети ръцете ѝ на гърба си. - Но не забравяй да сдържиш дъха си!
- Това е сън, Джес. - Отваряйки очи, той се взря в близнака си във водата. - Не можеш да умреш в сънищата си.
- Това е кошмар на Питър и не мисля, че искаш да правиш опити - каза тя и го бутна.
Водата беше толкова студена, че беше като огън. Крис потъна, все едно тежки вериги го дръпнаха надолу. Под него се виждаше слабият лъч от фенера на Питър и потъваща изкормена лодка. По-голямата част от кърмата я нямаше, мостикът беше развалина, дупката, която огънят беше пробил, зееше като рана. Вече нямаше избор. Беше се поддал. Дробовете му се напрегнаха, налягането се увеличаваше и отвътре, и отвън. Водата беше толкова мазна, че се боеше да погледне настрани от Питър и лодката. Когато приближи, видя лъчът на Питър да извива. По някакво чудо кърмата над машинното отделение беше непокътната. Използвайки метална стълба за водач, Питър се мушна през един квадратен капак.
Крис го последва. Вътре в разбитата лодка пенещата се вода беше дори още пo-черна, накьдрена с нещо, което приличаше на пушек. Когато се измъкна в много малък въздушен клин, в който се чуваха само писъци, той осъзна, че това, което гледаше и през което плуваше, беше кръв.
- Успокойте се! Трябва да се успокоите! - Питър крещеше. И двете момичета бяха хванали една тръба. Крис нямаше проблем да разпознае Пени, тя имаше челюстта и очите на брат си. Другото момиче, което изглеждаше доста по-възрастно, беше не по-малко уплашено. Кръв шуртеше от голяма рана в черепа ѝ. - Просто ме последвай, Пени! - каза Питър. - Всички ще се измъкнем, обещавам.
- Не мога. - Устните на Пени бяха разтегнати в ужасена гримаса. - Не мога да сдържа дъха си толкова дълго. Ще се удавя, ще умра!
- Пени! - Питър се опитваше да откопчи ръцете на сестра си. - Пусни!
- Не мога! - Пени започна да се мята и да удря. - Не искат да утра, не искам да...
- Помогнете ми! - Другото момиче беше бледо като мрамор, кръвта ѝ беше почти черна на светлината на фенера на Питър. Водата беше заляла брадичката ѝ. - Не мога да плувам, не мога...
- Не можем да вземем и двете едновременно. - Очите на Питър блестяха от паника и сълзи. - Ще сме нужни и двамата, за да се справим с Пени, а не можем...
- Н-не! - Една ръка се изплъзна и момичето замаха. Въздушният джоб се беше свил до петнайсет сантиметра. - Не, не ме оставяйте сама! Н-недейте...
- Дръж се! - Поемайки дъх, Крис върна ръцете ѝ обратно на тръбата. Въздушният джоб се свиваше много бързо и той замръзваше, уморяваше се. Беше ужасно наясно, че колкото по-дълго стояха, толкова по-дълбоко потъваше лодката. И така едва щяха да успеят. - Изобщо ли не можеш да плуваш?
- Н-не - простена момичето. - Не...
- Трябва да тръгвате. - Питър беше успял да охлаби една от ръцете на Пени, но другата стискаше толкова ожесточено тръбата, че той не можеше да я държи и да я освободи. - Помогни ми!
- Не! - проплака момичето. - Чакайте!
Но Крис вече обвиваше двете си ръце около китката на Пени, дръпна с всичка сила, борейки се с ужаса ѝ, ръцете ѝ се освободиха и той изкрещя:
- Питър! Върви сега, тръгвай сега!
- Пени! - Питър сграбчи лицето на все още пищящото момиче. - Пени, задръж дъха си, спри да пищиш, задръж...