- Ако не може да се спре, няма значение. Не е същото като да е болна и да можем да изчакаме да се оправи. Не знаем дали това изобщо ще стане някога. Няма да е редно да я оставим и тя да продължи да наранява... да убива други хора. - Или да бъде нещастна, въпреки че това беше пожелателно мислене. Онази Лена, която беше видял, беше дива и никога не идваше в сънищата му като нещо друго.
„Но какво е Питър?“
- Ами ако може? - попита Ели. - Да се спре?
- Това е експеримент, който не можем да проведем, Ели.
- Добре. - Лицето на малкото момиче се затвори. Ели бръкна в джоба на парката си, извади малка пластмасова кутия и развинти капачката. Съдържанието, лепкаво и гъсто, вонеше на терпентин.
Това беше най-дългият разговор, който беше провела с него от дни. Надявайки се тя да продължи, Крис попита:
- Алекс ли те научи и на това?
- Да. Намерих добро дърво недалеч. - Тя използва клечка, за да измъкне борова смола с размера на монета. - Не се опитвай да се правиш на мил! Не говоря с теб.
- Добре. - Изправяйки се, той раздвижи схванатите си крака. - Колко дълго спа?
- Достатъчно. - Тя застърга с кремък над купчина кедров мъх и борови иглички. Изскочи дъжд от искри. Оградила с ръце огнивото, Ели започна да духа, докато не разцъфна едно жълто цвете, после пъхна пакета под хлабаво наредени вейки. - Питър нещо като най-добър приятел ли ти е?
- Да. - Имаше нещо хипнотично в това да гледа как се разстила огънят. - Най-добрият приятел, който някога съм имал.
- Отдавна ли го познаваш?
- Не, но имам такова чувство.
- Тревожиш ли се, че е мъртъв?
Беше странен въпрос.
- Защо питаш?
Все още без да гледа в него, тя повдигна рамо.
- Защото не мисля, че си сигурен. Попита го току-що, докато спеше.
- Беше сън.
- Може би. Но когато беше болен, седях при теб понякога. Ти говореше с Питър много, но беше много уплашен от него тогава. Сега си... - Тя направи пауза. - Тъжен.
- О! - Внезапно очите го засърбяха. - Предполагам, че съм.
- Още ли си му ядосан? - Преди той да успее да ѝ отговори, тя обърна пълните си със сълзи очи към него. - Защото последния път, когато тате отиде в Ирак, бях ядосана, а той се върна в кутия. Бях бясна на дядо Джак и тогава той умря. Последната сутрин, когато видях Том и Алекс, също им се бях ядосала. Сдобрихме се, но... - Една сълза се търкулна надолу по бузата.
- Ти не си причината това да се случи - каза той, част от него си представяше, че ако злите мисли можеха да убиват, баща му щеше да се е тръшнал пет години преди Нощта на чука. От друга страна, не можеше да го е желал толкова силно, защото излъга заради копелето, когато стана напечено. - Беше ли ядосана на Илай? - Когато тя поклати глава, той каза: - Виждаш ли?
- Но ме е страх. - Долната ѝ устна потрепери. - Още съм ти ядосана. Разбирам защо... но повече не ме лъжи, Крис! Твърде много боли, а не искам и ти да умреш.
Правилното нещо беше да я прегърне или да я докосне. Но той не искаше да направи грешка.
- Няма да умра - каза, въпреки че не трябваше да дава обещания, които не можеше да спази. - Просто искам да се опитам да постъпя правилно. Не съм се захванал с това, за да ме убият.
- Какво облекчение! - каза Джейдън, стъпвайки тежко откъм гората. Той изгледа Ели, която потискаше смеха си. - Какво? Какво казах? - Но устата му се беше разтегнала в усмивка. - О-о-о! - Той придърпа Ели, за да потърка с кокалчетата на ръката си главата ѝ. - Помисли си, че имам предвид онова...
- Не-е-е - изписка Ели, разсмивайки се отново.
- Това обаче е чудесен въпрос. - Джейдън разроши главата на Ели за последно. - Лена или не, какъв е планът за игра, след като стигнем в Рул? Има ли хора там, на които можеш да вярваш?
- Неколцина. - Крис приклекна над малко парче чист сняг и нарисува X. - Ако Рул е в центъра на часовник, ние идваме оттук. - Той мушна с пръст на десет часа. - Имаме два избора. Или да извием по часовника до болницата тук - той очерта арка до два часа, - или да продължим по този път и да стигнем до югозападния ъгъл тук. - Кръстче на седем часа.
- Кое е по-бързо? - попита Ели.
- Шест по единия, половин дузина по другия. Можем да се доверим на Кинкейд, доктора, мисля. И на някои момичета, които познавам, те живееха с Алекс. Сара и Тори. Грег и Пру от моята група са добри момчета, но са чак от другата страна на града. - Той посочи на четири часа. - Единствената уловка е къщата на Джес, където беше Алекс. Не е далеч от Зоната.