Лодката, на която Педерсьн е била пътник, е потънала във все още ледените води на Горното езеро, след като избухнал пожар в машинното отделение на съда. Няколкократните опити на спътниците и да освободят Педерсьн, заклещена под палубата, се провалили и съдът потънал, преди хеликоптерът на Брегова охрана да пристигне на мястото. Опитите за изваждане били прекратени заради лошата видимост и дълбочината на езерото, която в тази област е повече от сто и петдесет метра според докладите. Не са били планирани други опити за търсене на изчезналата лодка или на жителката на Хютън.
„Аманда беше най-милото момиче - казва Джак Лапарма, близък приятел. - Беше преживяла трудни времена, но беше напълно решена, готова да продължи напред.“
Педерсьн е харесвала снегомобили и е обичала да прекарва свободното си време със семейството и приятелите си.
Имената на спътниците на Педерсьн, както и на собственика на лодката, понастоящем остават неразкрити, докато не бъде завършено предварителното разследване и не бъде установена причината за пожара в двигателя. Поради загубата на лодката обаче и поради липсата на свидетелски показания източник, близък до разследването, предположи, че смъртта ще бъде класифицирана като нещастен случай. До момента не са предявени и не се очаква да бъдат повдигнати криминални обвинения.
Педерсьн има родители - Клер и Бенджамин, брат Тиодор, прародители - Рон и Естер Педерсьн от Хютън и Уилям и Розмари Уелър от Марениско.
Снимката, придружаваща статията, показваше внучката на Уелър по джинси и тениска, седяща върху масичка за пикник. На заден план имаше река, лодки и подвижен мост.
Полароидната фотография беше толкова стара, че цветовете бяха избелели. Призрачните образи на двама мъже позираха пред военна барака. Всеки държеше М-16. Двамата бяха с бойни камуфлажни униформи, но само Уелър, също толкова прошарен, колкото и сега, носеше три петлици на ръкава - на специалните сили, на рейнджърите и на въздушнодесантните сили - и цигара, затъкната зад едното ухо.
Мъжът, към когото Том насочи погледа си, стоеше отдясно на Уелър - строг и солиден, с гърди като бъчва и бедра като дънери. Черепът му беше много голям, а тъмната му коса беше подстригана късо и стегнато и изглеждаше като четина на метла.
На гърба с избледняло мастило: „Фин, 68-ма, Бен Че“. Името на града или селото не говореше нищо на Том. Той огледа бързо униформата на Фин, опитвайки се да разбере ранга му. Майор или подполковник. А това дали беше отличителен знак на медицински корпус? Помисли, че е възможно. Трите нашивки на Уелър го прабеха сержант. „Командирът и неговият сержант.“
Сега Том имаше две имена - Крис Прентис и Фин.
С кое чудовище да се захване първо... това беше въпросът.
Уелър беше отбелязал най-вероятните места, където Рул можеше да разположи стрелци с лъкове, но Том не забеляза никого и нито една стрела не дойде звънтяща от дърветата. И макар да беше щастлив, че не е свършил със стрела във врата или в гърба, Том започваше да подозира, че тук имаше нещо сериозно сбъркано. На третата пряка от гората вече беше сигурен.
Вратите на всички къщи бяха отворени. От нацепените каси и от комарниците, които висяха под странни ъгли, можеше да прецени, че е влизано насилствено. Всеки дом е бил нападнат, претърсен, а после - очите му се плъзнаха по капещ червен знак X, напръскан със спрей направо върху касата - отметнат в списъка. Нападения за храна и други запаси, това беше първото му предположение.
„Ами ако са търсели Чъкита?“ Ако децата и внуците на Рул и всички техни приятели се бяха върнали, минаването от врата на врата, за да ги заловят, имаше смисъл. И времето съвпадаше. Съдейки по снега в антретата, всичко се беше случило преди няколко седмици. Но не биха спрели дотук, нали? Нямаше график нямаше как да се каже кога щяха да се появят още деца. Затова трябваше да са оставили патрули и пазачи. И къде бяха всички?
Той направи бавен, предпазлив кръг. Дълги ледени висулки украсяваха стрехите и улуците на домовете с южно и западно изложение. Повечето от къщите, обърнати на север, бяха покрити с дебел сняг. Ако някой бе останал все още, трябваше да се топли. Подуши въздуха и усети лека миризма на пушек от изгоряло дърво, идващ от североизток, откъм центъра на града. Все още не чуваше нищо друго освен слабо свистене и лек бриз. Но хората биха пестили енергия, нямаше да се движат много.