И усети една ръка на рамото си.
99
Вик се надигна от гърлото на Том, припльзна се върху езика му, а после се разби в стената на зъбите му Той се обърна и се завъртя два пъти, като насочи узито. Точно преди да стане твърде късно, част от секундата преди пръстът му да натисне спусъка и да пусне откос, който не би могъл да върне, той видя това, което беше пропуснал преди, защото очите му не се бяха адаптирали и защото той се беше фокусирал върху пролуката, а не към това, което го чакаше отзад в тъмното.
Чъкито, което беше решило да използва подподовото пространство като личен склад за месо, е било много, много заето момче. В сивия сумрак Том помисли, че има поне четири тела - две със сигурност заради главите. (Основно за точното преброяване на място, където е избухнала бомба, е да забравиш главите. Те отскачат като тапи от шампанско. Брой левите стъпала!) Меките месни части - очи, носове, устни, езици - бяха изчезнали. Главите се взираха с широко чернооко учудване. Едно от телата беше систематично ядено от кръста нагоре. Чъкито вероятно е бъркало вътре, като е изгребало всички добри неща, преди да се захване за работа с по-сухото месо от ребрата. До полуогризано бедро имаше масур черво в спретната намотка като кобра.
„Исусе! - Страх се плъзна по врата му. Тези момчета или живееха тук, или се бяха отбили да грабнат нещо за закуска. - И ето, аз им спестих усилието да ме ловят.“
Но още не бяха открили къде беше той. Пот се стече по слепоочията му, той се изтърколи далеч от мрачната гледка и приготви узито. Все още можеше да ги довърши. Ако тези Чъкита не бяха единствените или живееха наблизо, той трябваше да изчезне много бързо. Може би затова селото се беше отдръпнало - защото имаше твърде много Чъкита и никакъв начин да се защитават срещу тях. „Но в такъв случай трябваше да съм забелязал повече, не само тези двете...“
Тогава той чу едно от момчетата:
- Ти...
- ... чу ли това? - прошепна Джейдън.
От мястото си в средата на кухнята Крис кимна бавно, после сложи пръст на устните си. Звукът беше кратък - нещо като притичване на плъх или опосум. Или енот. Той насочи поглед към дупката в пода. По миризмата личеше, че нещо се беше настанило отдолу. Може би котката, чиито отпечатъци беше забелязал отзад. Премести очи от дупката към коридора зад другото момче. На слабата светлина видя воднисти отпечатъци от стъпки. Твърде късно беше да пита Джейдън дали е имало вода преди.
Бяха спрели първо у Джес. Къщата беше пуста, спалнята на момичетата опразнена. Но подовете в къщата бяха непокътнати. Не такъв беше случаят с две други къщи на същата пряка, за които знаеше, че са населени, още когато беше в Рул. Единствената разлика между тях и къщата на Джес беше, че нейната имаше изба и мазе. Всяка къща, която нямаше нито едното, нито другото, имаше подобни повреди: изкъртени дъски от пода или просто разбити с чукове или брадви отворени чекмеджета, лайна по пода, счупени чинии и шкафове, продънени отзад с чукове.
Крис плъзна очи по руините, които някога бяха представлявали кухнята на Ландри. Мислеше, че разбира какво се беше случило тук. Който беше останал в Рул, беше обиколил къщите, разкьртвайки подовете, за да търси в подподовите пространства и зад стените това, което беше скътано настрана. После всяка къша беше задраскана с Х в списъка.
„Което значи, че са доста отчаяни.“ Взря се във вратата на килерчето, леко открехната. Нещата тук бяха тръгнали надолу за...
Слабо „скръц“, а после тътрене право над главата му. При звука очите му се стрелнаха към тавана. Знаеше си. Този призрачен пробляськ на лице не беше въображението му. Беше много доволен, че беше накарал Ели да чака зад купчината дърва с Мина, когато кучето беше започнало да става неспокойно. Поглеждайки към Джейдън, той посочи с пръст нагоре, после вдигна брадичка в посока входния коридор. Кимайки, другото момче направи тихо кръгом, притисна се към лявата стена и тръгна с тихи стъпки към входната врата. Крис беше само на стъпка след него. Джейдън спря в началото на стълбището, облегна се за бързо надзъртане, после се втурна напред, за да заеме позиция при вратата, която водеше в трапезарията. Придвижвайки се покрай килера под стълбите, Крис спря до колоната на стълбището, почука гърдите си с показалец, после се обърна да посочи нагоре. За кратък момент се зачуди защо си прави труда да почисти тази къща, но после размисли, че нещо беше влязло под кожата на кучето и че единственото добро Чъки е мъртвото Чъки.