„Освен ако не е Лена - прошепна едно тънко вътрешно гласче. - Ти това искаше, нали? Тя да ви последва. И какво ако е стигнала тук първа?“
„Няма начин - помисли той в отговор. - Лена познава Джес, не семейство Ландри. Няма причина да бъде в тази къща.“
„Освен ако не е решила да заобиколи - каза гласчето. - Ти тръгваш на север, затова тя прави кръг, проследява те по миризмата и те пресреща.“
Да, но с каква цел? Твърде много мислеше за това. Лена не се беше показвала изобщо през последните четири дни. Вече се чудеше дали ги е последвала. Може би той и Джейдън не бяха достатъчна примамка.
„Не мога да се тревожа за Лена сега.“ Само се надяваше това, което беше горе, да не беше въоръжено. Притискайки пушката към гърдите си, той последва оръжието си в бавно пълзене по стълбите, като се придържаше вдясно, далеч от скърцащия център. Коридорът отгоре се отваряше надясно и наляво и той огледа десния ъгъл, после левия, като пушката следваше очите му, проверявайки всеки сантиметър. За негово облекчение, зад гърба му имаше стена по целия път. „Стигни до ъгъла, провери вляво, после се завърти, иди вдясно, провери онзи ъгъл, после се разкарай от стълбите!“ Следващите им действия зависеха от това колко врати бяха отворени...
Точно когато стигна десния ъгъл, нещо изскочи от масичка, подпряна до далечната стена. Дръпвайки се вдясно, той обърна пушката си, но беше изваден от равновесие. Котката скочи на гърдите му, заби нокти, изфуча, а после се изстреля, използвайки го за трамплин, за да се катапултира по останалия път до долу. С вой Крис стреля, после се олюля, когато петата му се закачи. Падна назад, главата му удари едно стъпало достатъчно силно, за да види фонтан от звезди, а после изгледа как ботушите му прелетяват назад, когато направи салто и се строполи надолу по стълбите.
- Добре ли си? - Лицето на Джейдън, тебеширенобяло от тревога, изплува пред него. - Можеше да си счупиш врата. Котката ме уплаши страшно.
- Ъх... - изграчи Крис. Можеше само да лежи за момент и да слуша воя в очуканата си глава. Подпря се на лакти, преглътна, за да спре пристъп на замайване, после изкриви лице, раздвижи челюст и изплю храчка червена пяна. - Прехапах се. Тъпа котка!
- Радвай се, че беше само това! - Подпирайки собствената си пушка на стената, Джейдън му помогна да стане. - Може ли да се махаме оттук? От това място ме побиват тръпки и смърди. Котката сигурно е довлякла всякакви боклуци. Вероятно сере навсякъде.
- Да. - Разтърсвайки глава, за да я прочисти, той се огледа и намери пушката си, която беше изскочила от ръцете му, за да се плъзне на няколко стъпки от килера, под стълбището. Наведе се със стон. - И без това трябва - каза, като перна предпазителя. - Въпреки че сме вътре, някой може да е чул изстрела и да дойде да провери...
Зад гърба му вратата на килера се отвори със силен удар и Джейдън извика:
- Крис! Внимавай, внимавай, вни...
100
- Това е тъпо - промърмори Ели мрачно, едната ѝ ръка беше закачена за нашийника на кучето, а другата стискаше савиджа. Сгушена до нея, Мина само се завъртя леко, но не промени позата си. Всеки звук, който можеше да е издала - а тя не беше, независимо какво беше казал Крис, защото Мина беше обучена да бъде тиха, - беше задушен от каишката, пристегната около муцуната ѝ. Ели пропълзя напред и се загледа от ъгъла на купчината дърва на три метра, но видя единствено гаража, сгушен в дърветата, и далечния ъгъл на къщата, в която Джейдън и Крис бяха отишли, както изглеждаше, преди часове.
Дръпна се назад и загриза долната си устна, като се опитваше да мисли какво да направи и колко дълго да чака. Можеше да усети как кучето трепери под ръката ѝ. Мина искаше да отиде и да се включи в боя... ако имаше такъв. Ели все още не беше сигурна. О, тя не беше глупава. Изстрелът беше много заглушен - едно тихо пукване от това разстояние, - но достатъчно ясен, за да разбере какво беше. И все пак беше само един, изобщо нямаше ответен огън. Нямаше крясъци или викове също, което, дори да имаше километри между нея и къщата, тя вероятно щеше да чуе, защото беше толкова зловещо тихо.
Във всеки случай тя нямаше да отиде тичешком да провери какво е станало. Само малките деца го правеха. Но трябваше да направи нещо, защото точно сега прецени, че се е случило едно от следните две неща: или Крис, или Джейдън се вдигаше от пода, защото единият от тях беше паднал; или и двамата бяха скочили и сега ги разкъсваше рояк човекоядци. И какво тогава правеха тя и Мина, като седяха на задниците си?
Тя перна предпазителя на пушката си - включен, изключен, включен, изключен. Включен. Изключен. Взе решение.