- Ще броя до десет - каза на Мина. - После отиваме.
Кой път да поеме? Трябваше да стои под прикритие, да не се вижда. Пропълзя напред и дръпна леко Мина, за да я махне от пътя си, после се издърпа зад ъгъла за по-добра гледка към онзи двор чааак там. Честно, трябваше ѝ бинокъл. Очите ѝ пребродиха сивите дървета и чистия бял сняг, зачервен тук и там от лъчите на залязващото слънце, и се спряха на гаража, построен навътре в дърветата. Бързо бягане право дотам, а после би могла...
Примигване на светлина. Секунда по-късно вратата на гаража се отвори. Появи се длан, после ръка, последвана от рамо... и Ели видя как момичето, дебнещо и подобно на паяк, излезе... с голям ловджийски нож.
„О! - Сърцето на Ели подскочи. Тя дръпна себе си и Мина бързо назад. - Не ме виждаш, не ме виждаш!“ За краткия миг, в който беше видяла момичето - и боже, беше човекоядка, - Ели отбеляза само дълга коса, сплъстена с мръсотия, и нещо сбъркано в лицето ѝ. Сякаш друг човекоядец беше отхапал голяма хапка? Ели не беше сигурна. Зачака, а сърцето правеше „бонг-бонг-бонг“ в гърдите ѝ, ушите ѝ бяха нащрек за хрущене на сняг или пукане на клонка. Нищо не се чу и Мина не помръдна.
„Добре, значи човекоядката не знае, че съм тук.“ Извади късмет. Но сега Ели наистина трябваше да направи нещо. Може би този изстрел беше сигнал: „Елате, имаме сочни момчета!“.
Показвайки се едва толкова, че да погледне зад купчината дърва, Ели видя момичето ниско до земята, пълзящо като тарантула. Голям и четвъртит, ножът ѝ приличаше повече на сатър.
Ръката на Ели стисна пушката, но кого заблуждаваше? Ако пратеше Мина след човекоядката, кучето ѝ можеше да бъде накълцано. Ако стреляше предупредително обаче, можеше да помогне на Джейдън и Крис, но пък и човекоядката щеше да я намери доста бързо. „И все пак трябва да направя нещо...“
От дълбините на къщата дойде див, но много заглушен вик - като увит в памук звук, а после меко „бам“. Нещо се счупи или врата се трясна?
В същия момент момичето стигна до ъгъла, провря се под дълго и тънко парче метал, където стената достигаше земята, и мина под къщата.
Това реши нещата. Имаше нещо вътре с Крис и Джейдън, нещо много лошо, а сега тази еднакво ужасна човекоядка идваше към тях откъм гърбовете им.
- Върви, Мина! - Скачайки на крака, Ели махна каишката от муцуната ѝ. Кучето хукна като ракета, а Ели тичаше точно зад нея и викаше: - Давай, Мина, давай, Мина, давай, давай, давай!
101
Крис имаше време само да отбележи вика на Джейдън и трясъка на вратата. В следващия момент нещо се изстреля върху гърба му и го завъртя напълно. Зърна за кратко кухнята, преди Промененият - момиче или момче, той не знаеше - да го събори, блъскайки го с лице на пода. Челото му удари дърво и той усети как нежната кожа, която едва беше започнала да заздравява от боя с онзи Променен в кухнята на Хана, се разкъсва. Лицето му гореше от болка. Примигна няколко пъти, за да премахне внезапния поток топла кръв, пъхна коляно под себе си и се опита да отхвърли Променения от гърба си. Зад него, близо до стълбите, Джейдън още крещеше и тогава Крис чу неясно нещо, което звучеше като тежки ботуши, трополящи надолу по стълби. Още един вик от Джейдън - този път от паника - бе бързо задушен и Крис осъзна, че горе все пак беше имало още нещо освен котка.
Чу прьхтене над главата си и усети как нещо се плъзва около врата му. Миг по-късно нямаше въздух. Пускайки безполезната пушка, той заби нокти, опитвайки се да пъхне пръсти под въжето, докато Промененият заби коляно в средата на гърба му и натисна, като в същото време дръпна въжето. Крис усети как ноктите му одраха кожата, кръвта му започна да бумти, черни паяци замъглиха зрението му. Усещаше гърдите си така, сякаш някой беше спуснал огромна тежест, сплесквайки ребрата му и размазвайки дробовете му. Пресегна се назад, за да удари нападателя си с две ръце, но успя да нанесе единствено слаби шляпвания. Усети как Промененият опипва, а после сграбчва с юмрук косата му и дръпва главата му назад, за да оголи врата му, докато въжето мачкаше гърлото му. Крис губеше контрол върху тялото си, започваше да трепери. Болката в гърдите му беше свирепа като твърд цирей, който щеше да го взриви. Всичко почерняваше отвътре и отвън. Вече не можеше да се бори. Краката му се тресяха неконтролируемо, както и ръцете му. Можеше единствено да забележи шляпването в дървото, барабаненето на ботушите си.
Изведнъж силата му изчезна. Усети как се отпусна, как въжето прерязва нежната кожа на шията му. Това, което трябваше да е изблик на ярка болка, бе само мехурче от далечен фишек, което бързо се пукаше. Умът му се изплъзна, захватът му за съзнанието се обръщаше, както когато отровата на Хана беше потекла по вените му. Коварен мрак се просмука в зрението му, когато краищата на света му се сринаха. Точно преди напълно да загуби съзнание, видя нещо - някого? - внезапно да изскача, сякаш излизаше от недрата на земята. Един глас - много далечен и едва доловим като пушек: