- Насам!
И това беше. Изведнъж Крис пропадаше, всички мисли се изпаряваха и там, където трябваше да има под или почва, или земя, които да го задържат, нямаше нищо - освен Джес, която се появяваше в рояк сенки. Помисли, че тя може би казваше нещо, но той се движеше бързо, профуча и никога...
102
Том се претърколи и изскочи от процепа. Близкото Чъки - набито хлапе в петносани джинси и твърде голямо камуфлажно яке - беше забило коляно в гърба на тъмноокото момче и държеше въже в една ръка. Том виждаше, че тъмноокото момче почти си е заминало, тялото му се тресеше, лицето му беше черно, а очите му се бяха извъртели, за да покажат бялото, което ставаше пурпурно от кръвоизлива. Зад тях Том зърна по-дребното момче да удря и рита друго Чъки - много голямо момиче, което раздаваше юмруци.
- Насам! - извика той. Якото Чъки се сепна и отпусна хватката си върху момчето, което се срина на купчина и не помръдна. Том пусна три бързи изстрела в едно меко „пиу-пиу-пиу“. На гърдите на Чъкито разцъфнаха пурпурни звезди и то падна назад, докато Том се измъкваше от подподовото пространство и напредваше бързо. Момичето все още пердашеше по-дребното момче, но, изглежда, беше осъзнало опасността и се дърпаше назад, започваше да се обръща.
- Стой долу! - извика Том на по-дребното момче. Момичето се хвърли настрана, когато той пусна още един откос изстрели в предната врата. Парчета стъкло се пръснаха по пода и по-дребното момче завика:
- Пушка, пушка, тя взе моята пушка!
Том го видя в същия момент, в който момичето се завъртя, чу отварянето на предпазителя, когато дулото на една дълга пушка се завъртя. Отпусна се на едно коляно, смъкна се под огневата ѝ линия и се прицели. В един миг главата на момичето беше там, в следващия...
- Кой... - Второто момче пъшкаше, опитваше се да се обърне, да се изправи на крака. Кръв течеше по лицето му. Том не знаеше дали всичката е негова, но поне това хлапе дишаше. - Кой си...
Том не отговори. Обърна се и забърза обратно към тъмноокото момче. Хлапето - на седемнайсет или осемнайсет, помисли той - беше все още долу, изобщо не мърдаше, безжизнените му очи се взираха, езикът му беше пурпурен и издут, имаше кръв по шията, въжето беше здраво стегнато. „Боже, не!“ Том падна на колене, после изсъска през зъби, когато видя колко дълбоко беше порязан врата на хлапето.
- Не! - беше по-малкото момче, гласът му пресекваше. Коленичи до тялото. - Не, не, не може да е мъртъв, не може...
- Тихо! - Обръщайки глава, Том се заслуша за дишане.
Нищо. Нямаше шептене на въздух към бузата му. „Хлапе, хайде! - Затвори очи и допря глава до гърдите на момчето. Тишина. - Не прави това, хлапе, недей...“
От кухнята зад Том дойде едно силно „тряс“ на врата, удряща се в стена. Стреснат, все още на колене, той се обърна. Изскачайки от килерчето, измъквайки се от дупката в пода, през която той беше пропълзял само преди мигове, идваше момиче - тих, смъртоносен ужас с чудовищно разкъсване на едната буза, през която можеше да види зъби, розови венци и език. В ръката си държеше най-големия, най-острия нож, който Том беше виждал.
- Назад! - Избутвайки по-малкото момче настрани с дясната си ръка, Том хвана узито с лявата.
Тя беше толкова бърза, че той имаше време само за хващане с една ръка, левият му юмрук се сключи около дулото на узито и той се извъртя, прицелвайки се в ръката с ножа. Тя разгада маневрата му и се спусна в мушване като фехтовач, който минава под острието, докато узито изсвистя покрай нея. Изваден от равновесие от собствената си инерция, Том видя проблясъка, чу как ножът свисти към него в бързо странично посичане към изложения му ляв фланг и помисли, че това може да е последната грешка, която прави.
Кафява мъгла се изстреля в момичето откъм гърба му Чу се хлопване на зъби и Чъкито започна да пищи, вдигайки се на крака, когато кучето стисна челюсти около лявата ѝ ръка и ги впи дълбоко. Ножът се завъртя свободно, прелетя покрай гърдите на Том, като пропусна за част от сантиметъра, за да се забие в отсрещната стена. С ъгъла на лявото си око видя как по-малкото момче търси пушката си. На няма и три стъпки Чъкито се завъртя като дервиш, а кучето, стиснало здраво зъби, полетя около него като гюлле.