Когато видя кучето, Том помисли: „Чакай...“.
Отдясно вратата на кухнята се отвори широко с трясък. Том перна предпазителя на узито, заби приклада на рамо и обърна оръжието точно когато една блондинка с коса като царевична свила - твърде млада, за да бъде Чъки, Том все още беше запазил разсъдъка си, за да види това - се стрелна в помещението.
- Мина! - извика момичето, поставяйки савиджа си на рамо. - Пусни!
Том усети как сърцето му се пръска от шок и неверие, и внезапна сладка зашеметяваща радост. За част от секундата светът просто спря, изчезна и нямаше нищо, което да иска повече, отколкото да я прегърне, да я стисне до себе си, но той вече връщаше позата си, завърташе се обратно към Чъкито, пръстът му на спусъка обираше луфта.
- Застреляй я! - изкрещя момчето с кестенявата коса, докато зареждаше до Том. - Застреляй я, Ели, застреляй я!
Всички стреляха едновременно - неговото узи все още със заглушител, но пушката на момчето изрева и дори савиджьт издаде много силен шум за такова хилаво оръжие.
После, все още на колене, защото внезапно не можеше да намери краката си и със сигурност щеше да падне, Том крещеше, разтворил широко ръце:
- Ели! Скъпа! Ели, Ели!
Тя беше толкова съсредоточена върху кучето и Чъкито, че той се съмняваше да е забелязала нещо друго. Когато чу гласа му, се обърна, очите ѝ бяха станали огромни, недоверчиви и невероятно сини, тя вече летеше през стаята, а Мина, джафкаща истерично, също се стрелна към него.
- Том! - пищеше Ели. - Том! Том! Том!
Тя щеше да го събори, беше сигурен, защото тичаше прекалено бързо, но сърцето му беше толкова пълно, че щеше да понесе всичко, искаше го... и сигурно щеше да стане.
Ако не беше Мина - извън себе си от радост, - която стигна там първа.
103
- Обичам огньове. - Нанизвайки още един мек бонбон, Крис задържа пръчката доста над пламъците. - Всъщност аз просто обичам бисквити с маршмелоу... Хей, ти гориш!
- Точно както ги харесвам. - Облизвайки пръстите си, за да избегне обгаряне, Питър сложи почернелите стопени меки бонбони между квадратни грахамови бисквити „Хьрши“ с шоколадова глазура и задържа, докато бялата лава преля. Питър натъпка лакомството в устата си. - И по-бързо! - каза той през лепкавата вкусотия. - Ще оставиш да ми прилошее само на мен ли?
- Не - каза Крис, но не приближи пръчката си по-близо до огъня. Хвърли поглед на нощното небе, побеляло от звезди. Окото на луната, по-бяло от маршмелоу, гледаше втренчено.
„Това не е правилно. - С гримаса той сложи ръка на гърдите си, в които почувства внезапна болка, странен натиск. - Отново сънувам.“
- Не бързам за никъде. - Пламъците пулсираха. Дъхът на Крис се замъгли, въпреки че нито той, нито Питър носеха якета или дори туристически обувки, само джинси, тениски и кецове. - Харесва ми тук.
- На мен също - каза Питър, гласът му беше лепкав. Косата му се изливаше върху раменете като предено злато. Очите му бяха сини диаманти. - Едно от любимите ми места на земята.
- Но не можем да бъдем тук, нали? - Крис помисли, че са на върха на планина, високо над равнината. И все пак само огънят пращеше там върху плоча от плоска скала и нищо не се виждаше зад Питър освен тъмна пустота. Съдейки по звездите, това може би беше космосът. Или раят.
- Не. Огънят не е позволен наистина, но това е моето място с моите правила и моя маршмелоу. - Преглъщайки, той плъзна език по една стопена капка и простена: - И шоколад. Боже мой, забравил бях колко е хубав вкусът му.
- Значи сме в главата ти?
- Да. По-скоро... фантазия. Моето скривалище. Където се крие последната част от мен. - Питър набучи още маршмелоу на пръчката си. - По-добре побързай с тези лакомства, преди да те дръпнат обратно!
„Да ме дръпнат обратно?“
- Колко време имаме? Липсват ми разговорите ни - не беше това, което искаше да каже, но истината беше смущаваща. Сгърчи се при ново бодване на болка. - Какво е това? Имам чувството, че някой бъхти гърдите ми.
- Защото е точно така. Опитват се да спасят задника ти.
- Какво? - Мозъкът му прихвана това, което Питър току-що беше казал, и си спомни предупреждението на Джес или може би пророчество: „Някой ще умре. Някой трябва да умре“. - Спасяват ми задника? Имаш предвид, че съм...
- Толкова близо. - Питър стисна сантиметър въздух между два пръста. - Сърцето ти спря и не дишаш. Мисля, че Том може да ти е счупил ребро. Един от Червения кръст, който помагаше на заместник-шерифите, каза, че се случва понякога.