- Имаме право да се защитим - каза Джарвис.
- Никой не оспорва това. Но трябва да решите какво наистина защитавате.
- Какво значи това?
- Значи, че не говорим за битка за Руа - изхриптя Крис и трепна. През изминалите четири часа можеше единствено да шепти грубо през гърло, което сякаш беше преглъщало бръснарски ножчета. Но истински се побъркваше, когато погледнеше в огледалото. Покрито с кървава кора синьо-черно охлузване обикаляше гърлото му като кучешки нашийник. Бялото на очите му беше плувнало в червен кръвоизлив от спукани капиляри и почти толкова кървавочервено, каквото бе това на Питър в съня му. Болеше го да диша, мускулите му се сгърчваха с всяко поемане на въздух, а две пукнати ребра се оплакваха, въпреки че Кинкейд беше казал, че счупените болят много по-лошо. „Имаш късмет, че това момче има умения по полева медицина.“ За негов късмет, Том беше и много силен. След като сърцето му беше забило и беше започнал отново да диша, Том просто беше награбил Крис, беше отвел всички до пазачите на периметъра и веднага се беше предал.
Въпреки това Джейдън беше казал, че е имало момент, след като бяха убили момичето с ножа, когато Том се е... поколебал. „Когато произнесох името ти, по лицето му пролича колко е изненадан да разбере кой си и... беше много шантаво. Том беше ядосан. Сякаш вече знаеше нещо за теб и те мразеше и в червата. Ако Ели не го беше попитала какво не е наред...“
Джейдън не беше казал останалото, но смисълът беше ясен. Което накара Крис да се зачуди какво, по дяволите, беше казал Уелър на Том. Не беше имал време да разбере. За момента поне Том, изглежда, беше преглътнал гнева си към Крис, за да работят заедно и да накарат тези старци да се вслушат в разума.
- Говорим за защитата на децата. - Чувайки гласа му, черната му овчарка Джет зарови нос в бедрото му и изпъхтя. Крис беше толкова щастлив да види кучето, че едва не изкрещя. - Това е единствената останала битка - каза той и почеса козината на животното.
- Знаем това - каза Джарвис. - Трябва да задържим онези копелета далеч от тук.
- Не! - Джейдън проговори за първи път от стола си вдясно от Крис. - Не това казва Том. Не слушате. Ако той е прав, със същия успех можете да изхвърлите куршумите. Не, още по-добре... плюйте нависоко и се простреляйте в краката! Така ще употребите оръжията си по-добре.
- Не ти искам мнението - започна разгорещено Джарвис.
- Ако искаш да крещиш, крещи по мен! - каза Том търпеливо. - Знам, че имате причина да не ми вярвате, но моля ви, слушайте! Всичко това има смисъл, особено ако вземете предвид онази снимка на Уелър и Фин и какви може да са били мотивите на Уелър. Взривяването на мината трябваше да изпрати Променените към вас, защото твърде много от тях са от Рул. Това са вашите внуци и техните приятели. Но те не са се появили тук.
- Това не значи, че са били заловени. Няколко се върнаха. - Йегър заглади с ръка измачканата си сива карирана риза и се изправи малко, но гърдите му бяха хлътнали, бледите му бузи бяха изпити, прозорливите му, някога ярки като на птица очи сега бяха замъглени и празни. - След онази работа с Бен Стимке... открихме и убихме още четирима, но това беше всичко.
- Всички, които ние намерихме. - Тънка кървава линия се процеди по брадичката на Джарвис от грозните драскотини по двете страни на устата му. Той я отри с дланта си, после я погледна и обърса ръка в панталона си. - Но сега се появиха тези двамата, които застреляхте вие, а онова момиче с ножа и... - Той се потупа по бузата. - Може да съм я виждал в града и преди.
- Клер Крюгер. - Някога едър и пълен, сега Ърнст изглеждаше като човечето на „Мишелин“ с изпуснат въздух. - Не беше от Рул, но учеше в гимназията заедно с Бен.
- И кой знае откога са клечали там долу - каза Джарвис. - Измъкнахме поне пет тела от онова подподово пространство, а имаме около дузина изчезнали през последните няколко седмици, без да броим семейство Ландри. Те изчезнаха в деня след онова... - Той метна кос поглед към Съвета, после бързо погледна встрани, мускулите по челюстта му се свиха. - Онова нещо с Бен Стимке. Честно казано, мислехме, че хората се измъкват. Не можем да ги виним. В интерес на истината, не се стараехме много да задържим тези, които искаха да напуснат. Така че ако това е всичко, което е дошло след срутването на мината, не е нищо, с което да не можем да се справим.
- Но не е всичко - каза Крис с пресипналия си груб глас. Звучеше като закоравял пушач. - Това казва Том.
- Имаше много деца в онази мина, няколкостотин поне, и дори повече влизаха и излизаха - добави Том. - Това, което Уелър не знаеше, беше, че Фин е искал аз да взривя мината, за да бъде по-лесно на хората му да ги изловят. Било е като да подкарат добитък или бизони. Ако само неколцина са показали лицата си тук, обзалагам се, че той е заловил доста голяма част от останалите и ако прави с тях това, което видях при онези Променени, нямате никакъв шанс. Нито вие, нито децата.