- Казваш, че ше убие децата? - попита Джарвис. - Ще ги застреля или ще нахрани с тях Променените?
- Не. Децата са ценни, но по различни причини. - Крис беше запазил за себе си подробностите от своя... Сън? Видение? Преживяване извън тялото?... - Ще експериментира с тях.
Том кимна.
- Мисля, че затова Мели събираше деца. Всъщност идеята не е била да се събере армия за поход срещу Рул. Трябвало е да се намерят опитни мишки, експериментални субекти, Фин вероятно иска да види какво става с нормални деца или с онези, които може да хване в процеса на променяне. Колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че лагерът на Фин е бил относително наблизо също така. Само това може да обясни защо Мели толкова силно се бореше да ни задържи там и защо Променените никога не ни нападаха, Фин защитаваше лагера. Вероятно е назначавал мъже да охраняват периметъра, особено след като мината беше взривена.
- Добре. Да кажем, че си прав. Но... да бягаме? - Джарвис клатеше глава. - Едва се държим сега. Няма достатъчно провизии, за да стигнат за всички.
- Кой казва нещо за всички? - обади се Крис дрезгаво. Думите висяха там и той беше доволен да ги пусне. По внезапното свиване на очите му Крис реши, че от всички събрани мъже само дядо му има някаква идея какво предлагаха.
- Но... - Джарвис се взря празно из стаята. - Но ако не можем да се бием и да победим...
- Той има предвид децата. - Погледът на Йегър, изглежда, беше върнал част от специфичната си яснота. - И само децата.
- За какво говориш?
- Можете да напуснете Рул или да останете. Но ние взимаме децата, не вие. Не може да дойдете с нас - каза Крис. - Не може да ни последвате или да се опитате да ни намерите.
- Kaквo? - заекна Джарвис. - Това... това е лудост! Ще ни оставите тук да умрем!
- Не. Ако повечето от вас искат да напуснат, да вървят! - каза Крис. - Мисля, че трябва да се махнете оттук.
- Да се махнем? - Две сини вени се издуха на слепоочията на Джарвис. - Повечето?
- Някой трябва да остане - каза тихо Том. - Ако не направите представление, Фин ще разбере, че сте били предупредени. Трябва да осигурите на децата време да се измъкнат.
- Чакай малко, чакай малко! Току-що каза, че не трябва да се бием.
- Имах предвид, че трябва да се включите в точния бой по точната причина и в точното време - обясни Том. - Събрали сте деца, някои насила, други не. Казвали сте си, че е за тяхно добро. Но един затвор не е дом. Да се държите за тези деца, не обслужва друга цел освен вашата. Те държат правата върху живота си. Моля ви! - Том погледна към Джарвис, а после към останалите мъже поред. - Нека Джейдън и Крис ги отведат на някое безопасно място!
- Никое място не е наистина безопасно - каза Йегър.
- Но ще бъде по-добре от тук - каза Крис. - Искаме достатъчно провизии и фургони, за да отведем децата на север, това е всичко. Да кажем, за четири-пет дни.
- Това означава да ви дадем всичко - каза Джарвис. - Ще ни останат само няколко пръчки замразен сироп.
- Ако това е вярно, вече сте свършени - каза Том. - Имате твърде много усти и недостатъчно ресурси. Дори ако можете да намерите семена за засяване, ще минат месеци преди жътвата. Четете история! Това е Големият глад в Джеймстаун111. Единственото нещо, което още не сте направили, е да ядете мъртъвците си.
Джарвис беше като камък.
- Никога няма да се стигне до това.
- Никой не е мислил и че светът ще свърши - каза Кинкейд. - Джарвис, за бога...
- Кинкейд, не мога просто да реша. Трябва да го гласуваме. Да свикаме селото...
- Не можете - каза Том. - Нямате толкова време, а хората ще го обсъждат до смърт. Ще се паникьосат, а нямате силите, нужни да контролират тълпата. След като бъде направено и се стигне до простия избор между това да заминете или да останете, ще имате много по-добри шансове да запазите хората спокойни, а може би и да спасите още няколко живота. Ако съм прав, Фин е на половин ден зад мен, но може да е и на много по-малко. Пълнолунието също работи за него, което значи, че може да се придвижва и да бъде готов да нападне това място призори.
- Постната луна - намеси се Йегър. - Последното пълнолуние за зимата. Подходящо предвид ситуацията ни. „Слънцето ще се превърне в тъмнина и Луната в кръв.“122 - Той вдигна ръце в извинение. - Йоил. Също уместно, като се има предвид земетресението. Момчето е право, Джарвис. Ти искаше място в Съвета. Е, сега си в Съвета. Вземи решение и моли за прошка по-кьсно, но за бога, вземи правилното решение!