- Боже мой! - Джарвис се взря надолу в масата за един дълъг момент, после кимна на нещо, което беше видял там, и погледна към Крис. - Чух какво каза за възрастните, но вземете и Кинкейд!
Лекарят се размърда.
- Джарвис, не моля за...
- Децата ще имат нужда от него. Той вероятно е единственият възрастен тук, на когото можете наистина да се доверите. - Окото на Джарвис отскочи към Джейдън. - Той се грижеше добре за вашите болни преди и е проклет и упорит, когато се налага.
Крис се беше надявал, че може да успеят да убедят Кинкейд насаме. Сега с Джейдън се изгледаха, после другото момче се обърна към Кинкейд и попита:
- Ще дойдеш ли? Би ни харесало.
- Аз... - Гърлото на Кинкейд изхрущя, когато преглътна сухо, а после той кимна. - Трябва да се погрижа за няколко неща, но... добре.
- Тогава трябва да се размърдате - каза Том. - Подберете децата, съберете провизиите си на едно място и тръгвайте сега! И така едва ще има време.
- А какво ще правим, след като заминеш? - попита Джарвис.
- Аз не тръгвам - каза Том. - Още не.
- Какво? - Крис чу думата да изпада от устата му.
Зад него Джейдън каза:
- Том, не можеш...
- Да, мога - каза Том, като все още гледаше в Джарвис. - Вие имате вашите деца, а Фин взе моите. Не мога да тръгна сега, когато все още има шанс да направя нещо, за да им помогна.
- Фин няма да ги доведе - каза Крис.
- Не на предните линии. Вероятно са в тила, на пет-шест километра назад. Няма да има друга или по-добра възможност да ги измъкна. Просто трябва да държим Фин съсредоточен върху Рул.
- И как ще го направим? - попита Джарвис? - Ще пищим и ще тичаме наоколо като пилци ли?
- Не. Фин идва от юг. Трябва да вдигнете защита или да изградите барикада... може би абатис131...
- Какво?
- Дървета. Отсечете ги, така че клоните да са насочени към врага. Не само вашите хора ще имат прикритие, но ще бъде и много по-трудно за хората на Фин да преминат. Ще трябва да обиколят. Едно такова препятствие също така ще го държи зает с Рул, а не със собствения му тил.
Джарвис се взря в другите мъже, които кимнаха.
- Можем да направим това за теб - каза той.
- Добре. Тогава събери хората си, Джарвис! Тези, на които можеш да разчиташ, че няма да избягат при първия изстрел - поясни Том. - И ми осигурете малко време, за да си върна децата!
105
Тайната за това какво правеха и кой идваше към Рул се запази докъм три сутринта - достатъчно дълго, за да могат Крис и хората му да съберат необходимите провизии и да започнат да приготвят децата, които сега бяха скупчени в болницата. За изненада на Том, само петдесетина старци, повечето поначало бегълци в Рул, избраха да вземат част от останалите провизии и да се махнат от града. От оставащите близо сто и петдесет възрастни Джарвис беше избрал десет, които да вдигнат барикада от дърветата, които повалиха, а после набързо подредиха, за да пазят южния път - най-прекия откъм мината, той минаваше през хълмиста и рядко залесена област.
- Няколко от мъжете ми събират дървета, за да барикадират северния път извън града, след като децата заминат. Всички останали искат да чакат в църквата - каза Джарвис на Том, който беше посетил замрялото училище за няколко много специфични предмета, преди да се отправи към камбанарията на черквата. - Поне докато Фин е в селото.
- Какво? Защо? Не може да си сериозен. - Том беше ужасен. - Джарвис, трябва да накараш хората да се махнат. Ще бъдат седящи мишени. Трябва да се махнат от Рул. Това не е Денят на Страшния съд. Това не е Джоунстаун142. За бога, никой не иска от бас да пиете смъртоносен коктейл. Те ще ви убият.
- Но преподобният е прав. Никое място не е истински безопасно. - Очите на Джарвис бяха хлътнали толкова дълбоко в черепа, че беше нужно фенерче, за да се видят. - Утешава ни да се събираме. Не мога да им го отнема. Освен това нашите внуци най-после си идват у дома и... - гласът му пресипна. - Те са наша отговорност, винаги са били. Ако внук ми е с Фин, трябва да знам, че е в покой.
Никакви аргументи не можаха да променят решението на стареца, нито на някой друг и накрая Том се предаде.
По-късно, докато пресичаше площада към кметството, Том забеляза хора да пълнят църквата. Витражите блестяха в различни цветове, нещо, което за него би било успокояващо във всяка друга нощ. Докато изкачваше стъпалата на кметството, слабите звуци на химн долетяха през отворената врата на църквата: „Не се страхувам от враг, когато Твоята ръка ме благославя“151.