Осакатеният крак го мъчеше от всичкото това качване и слизане, да не споменаваме борбата с кофите грунд и торбите висококачествена тор, които качи в задната стая на склада, разположена точно над затвора, и за кутиите с дизел и мазут, които също беше качвал на гръб. Надяваше се да е улучил точните пропорции. Отправи се надолу, за да провери вентилационните тръби на сградата. Вече беше открил, че са достатъчно широки, за да може той да пропълзи през тях. (Слава богу, че нямаше клаустрофобия.) Сега трябваше само да разбере колко далеч може да опъне шнура на детонатора и дали сметките му бяха точни. Нужно беше само да спечели някакви си петнайсет-двайсет минути отвън.
„А после мракът ще се задълбочи - помисли си Том. - Независимо дали ни харесва, или не.“
Два часа по-кьсно чу тропота на ботуши.
- Том?
- Тук горе, Крис. Отляво на теб. Задръж! - Беше легнал по гръб на високия рафт, в ръцете му имаше отчасти разглобен часовник, а таванът на затвора беше на стъпка от лицето му. Пъхайки пръст върху едно от колелцата на часовника, той внимателно постави тресчица от издялана кибритена клечка между един зъб и входния палец на лоста, преди бавно да освободи натиска върху колелцето. Палецът се заби в дървото, но не го счупи. Механизмите на часовника бяха неподвижни, стрелките бяха замръзнали. - Така - каза Том, като нежно постави часовника настрани и извади чифт клещи, - хората на барикадата готови ли са?
- Толкова, колкото могат да бъдат. Децата ще тръгнат след още час.
- Доста рисковано. Скоро ще се съмне.
- Нищо не може да се направи. - Крис внасяше кутии с пропан и бензин. - Знаех, че всички тези неща са тук, но какво планираш? Това ми дава изцяло нова перспектива.
- Да. Само се надявам, че взривът ще бъде достатъчен.
Том проби дупка в единия край на сивкавобял блок и плъзна вътре тънко парче патинирана тръба - да, достатъчно близо, за да мине за M18 с малко късмет, - после използва зъбите си, за да откъсне парчета изолирбанд.
- Събра ли хората си?
- Които са останали. Поначало Пощадените не бяхме много, а сега са дори по-малко. Пру и Грег са най-големите. Щях да пратя и двамата, но предпочитам Грег да дойде с нас. Има едни момчета - Ейдьн, Лушън и Сам, - след като заминах, те са минали към тъмната страна. Заключили са Пру и Грег. Не вярвам на Ейдън и на хората му, но не мога да ги оставя. Няма да е редно.
- Това са твоите хора, ти решаваш. Но наистина ли ги искаш за дълго време? Накрая ще трябва да избираш.
- Знам. - Крис сви рамене. - Всички сме Пощадени. Ако успеем да се измъкнем, може би ще е най-добре да им дам дял и да ги отпратя. Все едно, Пру и още три други момчета ще тръгнат след твоите деца, когато им кажем.
- Чудесно! - Том посочи един термос на пода. - Кафе, ако искаш. Наливам се от часове. Толкова съм надрусан, че вибрирам.
- Благодаря! - Крис отвинти капачката на термоса, сипа си в една чаша, сръбна и примигна. - Еха, това е силно! Мисля, че зъбите ми се накьдриха.
- Наслаждавай му се, докато го има. Открих го в нещата на Уелър. - Том върна вниманието си към работата. Кървавото море в очите на Крис толкова много му напомняше за изменените Променени на Фин, че го изнервяше. - Звучиш по-добре.
- Да. Кинкейд каза, че имам късмет, че ларингсът ми не се е скъсал. - Том чу как Крис отпива още веднъж колебливо от кафето. - Как точно ще стане това?
- Ще свържа блока с будилник по начина, по който вече направих с четири други. След като дръпна клечката, часовникът започва да тиктака. По този начин мога да контролирам точно кога започваме, вместо да го нагласявам сега и да се надявам да имаме късмет.
- Няма ли да го чуят през вратата? Тиктакането? - Крис посочи с пръст една довършена бомба, прикачена към най-долния рафт. Тази се вижда веднага.
- Нещо интересно, което да привлече вниманието на Фин. Обзалагам се, че няма да имат време да спрат всички, преди поне една да успее да гръмне - каза той, учуден колко гладко излезе лъжата от езика му.
- Еха! Наистина ви учат на много неща. - Крис плъзна пръст по ръба на чашата. - Гледах онзи филм за отряда за обезвреждане на бомби. Правил ли си такива неща?
- Да. - Том използва ножа си, за да одере кабела. Колкото по-набързо сглобено изглеждаше, толкова по-добре щеше да заблуди Фин. - Знам филма.