„Не и с Алекс.“ Това, което каза, го изненада:
- Какво да правя със Саймън? Ако е жив... ние сме врагове. Той знае ли изобщо за мен?
Йегър поклати глава.
- Какво да направиш, зависи от това какво ще намериш.
- Той яде хора. - „Той ми е брат, ние сме еднояйчни близнаци. Той е аз и аз съм той.“
- Ако той е единствено това, значи имаш своя отговор, нали?
- Как може да е повече от това?
- Обичам го, Крис. - Беше твърде тъмно, за да види изражението на дядо си, но Крис чу уловката в гласа му. - Това го прави повече.
Това, че Йегър не можеше да каже същото за него, го нарани повече, отколкото Крис можеше да си представи. Е, какво беше очаквал? Беше се появил в града буквално непознат, просто имитация, избледняло ксерокопие.
- Опитай се да не задържаш горчивината твърде дълго - каза Йегър. - Животът е достатъчно труден.
- Чия е вината за това? Аз бях дете. Виждал съм те колко? Пет пъти, преди светът да се срине. Питър беше този, който беше наистина загрижен, който се отклони от пътя си... - Той преглътна останалото. - Как иначе се предполага да се чувствам?
- Имаш право на своя гняв.
- Не ми трябва разрешението ти.
- Но ти не си глупав, Крис. От всички ти най-добре трябва да знаеш какво причинява гневът на душата. Трябва само да си спомниш за баща си.
Крис зяпна.
- Ще ми изнесеш лекция за гнева и за баша ми ли? Знаел си какъв е. Затова си се съгласил да вземеш Саймън на първо място. Беше богат. Можеше да оправиш някои неща, да направиш нещо, за да ме измъкнеш оттам. Но ти ме остави сам с него. Затова не ми пробутвай глупости за това какво прави гневът! Не ти прощавам. Точно това наистина искаш, за да можеш да умреш и да вярваш, че всичко е наред. Това, което направи, което позволи да се случи с мен, с Питър, с Алекс, това са твои грешки, твои грехове. Знаеш ли какво? Разбери се с бог, ако го видиш!
- „Защото е време за въздаяние от Господа, който ще му отдаде отплата.“ Еремия е имал предвид Вавилон, не Рул, но разбирам гледната ти точка. Ти попита за Саймън. Има само един избор, който трябва да направиш: живот или смърт.
„Някой ще умре. - Крис погледна назад към Джес. - Някой трябва да умре.“
- Трябва да вървя - каза. - Децата тръгват скоро.
- Добре. - Йегър се вгледа в него. - Защо дойде? Даде ясно да се разбере, че не е било, за да ме видиш.
- Предполагам, че мислех много за Джес. - Сега беше негов ред да направи пауза. - Защо мислеше, че всичко е наред? Тя е била омъжена. Ти си бил женен. Ти си свещеник.
- О... - Дядо му забърса заблуден кичур коса от челото на Джес. - Сърцето има свои закони и само аз бях женен. Бях егоистичен, а тя беше уязвима, красива вдовица... Поне така мислехме. Съпругът ѝ беше обявен официално за мъртъв.
- Било е грешка или наистина беше изчезнал?
- Може би по малко от двете. Дори преди Виетнам той беше замесен в някои много... спорни проекти. - Ръката на Йегър се задържа на бузата на Джес. - Кога го разбра?
Технически беше знаел, откакто Питър беше споменал името в един сън. Но не беше нещо, което можеш да кажеш, дори на човек, който вярваше в двете половини на душата.
- Когато Том ни показа снимката. Исак каза, че мъжът ѝ ти е бил бизнес партньор, и тогава си спомних, че онова беше единствената шахта на мината, която никога не е била довършена - рече Крис. - Тогава разбрах, че Джес е била жена на Фин.
- Не-е-е! - Стиснала своя савидж в юмрук, Ели тропна с крак, после избута муцуната на Мина, когато кучето се обърна разтревожено. - Моля те, не ме карай! Искам да остана с теб. Защо да не мога?
- Ели, скъпа! - Луната беше много ярка, но продължаваше да се крие и показва зад носещите се високо облаци и на него му беше трудно да вижда лицето на момиченцето. Том клекна и наклони глава, опитвайки се да хване погледа ѝ.,Давай полека! Тя е пораснала много, но все още е само на осем.“ - Погледни ме! Трябва да ме послушаш. Тук няма да бъде безопасно.
- Но аз не искам да отида с тях! - Тя махна с ръка в обща посока на фургоните, спрени на паркинга на болницата. От там те щяха да се отправят на север по един стар път на дървосекачи, който лесно можеше да бъде блокиран, след като заминеха. Въздухът беше изпълнен с тракане на подкови върху заледен асфалт, нетърпеливо скимтене и джафкане на останалите кучета и пискливите възклицания и въпроси на децата. Повечето бяха на по-малко от дванайсет години и бяха наблъскани в един от двата чакащи фургона. Отляво на Том едно плешиво хлапе с повече пиърсинг от игленик вдигаше момче с глава като яйце върху платформа, където го посрещаше стройната и леко накуцваща Сара.