- Познаваш Джейдън - каза той.
- Нямам това предвид. Трябва да остана. Мога да помогна - настоя Ели. - Както и Мина. - При произнасянето на името опашката на кучето се развя. - Не трябва да се разделяме, Том. Ние едва се...
- Знам, скъпа. - Той се наведе напред, за да бъде чут през ударите на брадвите, хапещи дървета, и през бръмченето на ръчните триони, режещи дънери. След като децата заминеха, дърветата щяха да бъдат положени така, че да попречат на хората на Фин да използват пътя. Един голям отряд щеше да се наложи да се отклони с километри, за да ги последва. Ако Фин все още имаше желание да преследва когото и да било. Том можеше да се обзаложи, че няма да е така. - Но аз трябва да остана. Ако ти си още тук, ще се тревожа за теб и няма да съм в състояние да си свърша работата.
- Но защо трябва да си ти? Защо не може някой друг да остане?
- Крис остава. - Не беше много въодушевен от това, но Крис не искаше да отстъпи: „Твоят план, моят град, а ще ти трябва и помощ“. Но най-добре беше да не спори е него. При първа възможност щеше да го прати да си събира багажа. - Аз съм единственият, който може да го направи, Ели. Това е начинът да бъдеш в безопасност. - При вида на растящата буря в изражението ѝ той обви с ръце лицето ѝ. - Ти и Алекс сте най-доброто, което някога ми се е случвало. Мислех, че съм ви изгубил, а после се появи ти като по чудо. Бях толкова щастлив, че мислех, че ще се пръсна. Бих направил всичко за теб. Знам, че ти е трудно, но моля те, направи го заради мен!
- Том - Ели примигна яростно, - нямам нищо, което да ти дам, за да те пази. Дадох на Крис своя талисман за добър късмет. Нямам нищо друго.
- О, скъпа! - Той целуна първо дясната ѝ длан, после лявата, преди да притисне малките ѝ ръце към гърдите си. - Ти си точно тук. Това е всичко, което ми трябва.
- Ами Алекс?
Той се опиша да преглътне буцата в гърлото си.
- Тя също е там. Винаги ще бъде.
- Но аз я искам наистина, Том. Обещай ми да я потърсим заедно! - Ели повдигна разплаканото си лице. - Моля те! Честен кръст и ако лъжеш, да умреш?
За втори път за по-малко от пет минути той излъга:
- Честен кръст и... - Видя Крис да препуска към тях. Езикът на тялото му беше достатъчен.
„Това е.“
- Трябва да тръгваш, скъпа. - Стисна Ели в прегръдката си, изтича до фургона на Сара и я качи. - Ще дойда веднага щом мога.
- Том! - Ели стисна за врата Мина, която бе скочила след нея. - Том, чакай!
- Ще дойда - повтори той, после изтича до първия фургон, натъпкан с деца и кучета. Джейдън прехвърляше една раница на Кинкейд, който настаняваше просълзено момиче и мъмреше коприненозлатен ретривър, който се опитваше да измие лицето на хлапето. - Трябва да тръгвате - каза Том.
- Разбирам. - Кинкейд се наведе и сграбчи ръката на Том. - Късмет! Пази се, синко!
- Ти също! - Том предложи ръка на Джейдън. - Внимавайте! Пази Ели!
- Ти сам я пази! - Джейдън го изненада, като го придърпа в прегръдка. - Така и не ти благодарих - каза момчето грубо. - За... знаеш...
- Няма нищо. - Том притисна момчето. - Късмет!
- Нали няма да се бавиш? - Джейдън се задържа в ръцете на Том. - Стой с Крис! Той има радио. Ще държа моето включено, така че да знаете къде да ни намерите. Да не ти хрумват разни тъпи, глупави идеи, Том!
Дали Джейдън не беше прочел нещо по лицето му?
- Не се тревожи! Сега тръгвайте! - Обърна се и видя Крис при фургона на Ели да се протяга, за да прегърне момичето. Голямата черна овчарка на Крис подскачаше чевръсто покрай Мина и около един лъскав ваймаранер, за който Крис беше казал, че принадлежи на Алекс. Това, че видя всички заедно по този начин, и убедеността, че за Ели ше се грижат и ще бъде обичана, накара Том да се почувства... малко по-леко.
Напред един огромен товарен кон, впрегнат пред третия продоволствен фургон, сумтеше, усетил внезапната спешност, и беше нетърпелив да тръгне. Три други момчета - Ейдън, Сам и Грег - вече бяха на конете си. Ейдън и Сам, които миришеха на неприятности, се придвижиха до челото, докато Грег изчака, за да застане в края.
„Моля те, боже! - Когато фургонът на Ели изтрополи покрай него, той вдигна ръка. Стори му се, че тя изкрещя нещо, но думите ѝ бяха удавени в тропота на конски копита, скърцането на фургоните и развълнуваното сумтене на кучета. - Моля те, пази я!“
След още един момент луната скри лицето си, плътни сенки погълнаха фургона и Ели изчезна отново, изгубена в мрака.