Бледо-жълто слънцето се издигна над хоризонта на третото утро след взрива на бомбата. Беше вече осмият ден от тяхното пребиваване на тази планета. Инеш заедно с останалите се спусна в нов град. Той реши да се възпротиви на всеки нов опит за съживяване.
— Като метеоролог — каза той — аз обявявам, че тази планета е напълно безопасна и годна за генейска колонизация. Не виждам никаква необходимост още един път да рискуваме. Тези същества са проникнали в тайните на своята нервна система и ние не можем да допуснем…
Прекъснаха го. Биологът Хамар насмешливо каза:
— Ако са знаели толкова много, защо не са се преселили на друга звездна система и не са се спасили?
— Предполагам — отговори Инеш, че те не са открили нашия метод за определяне на звездите с планети годни за обитаване.
Той обгърна с намръщен поглед другарите си.
— Ние всички знаем, че това беше уникално, случайно откритие.
По изразите на лицата им той разбра: те мислено отхвърлят неговия довод. Инеш чувстваше, че е безсилен да предотврати катастрофата. Той си представи как тази велика раса е посрещнала смъртта. Сигурно тя е настъпила бързо, но не чак толкова, че те да не успеят да разберат. Твърде много скелети лежаха на открито в градините на великолепни домове. Като че ли мъжете са излезли навън с жените, за да посрещнат гибелта на своя народ под открито небе. Инеш се опита да опише на съветниците техния последен ден преди много-много години, когато тези същества спокойно са гледали смъртта в лице. Обаче предизвиканите от него зрителни образи не достигнаха до съзнанието на неговите съплеменници. Съветниците нетърпеливо се размърдаха в своите кресла зад няколкото реда силови екрани, а капитан Горсид попита:
— Обяснете, Инеш, какво именно предизвика у вас такава емоционална реакция?
Въпросът застави Инеш да замълчи. Той не мислеше че това са емоции. И едва сега той изведнъж разбра.
— Какво именно? — бавно проговори той. — Знам. Това беше третият възкресен. Аз го видях през завесата от енергийни пламъци. Той стоеше там до далечната врата, и гледаше към нас, докато ние бягахме. Гледаше с любопитство. Неговото мъжество, спокойствие, ловкост, с която ни измами — в това е цялата работа.
— И всичко това доведе до гибелта му — каза Хамар.
Всички се засмяха.
— Слушай, Инеш! — добродушно се обърна към него Мейард, помощник капитанът. — Няма ли вие да започнете да твърдите, че тези същества са по храбри от нас или че даже сега, когато сме взели всички предпазни мерки, ние трябва да се опасяваме от едно съживено от нас чудовище?
Инеш замълча. Той се чувстваше глупаво. Това откритие, че у него могат да се появят емоции, го разстрои. При това не му се искаше да отстъпи. Ето защо той направи последен опит.
— Аз искам да кажа само едно — сърдито измърмори той — стремежът да се изясни какво се е случило със загиналата раса не ми се струва вече оправдан. Това не е задължително.
Капитан Горсид даде знак на биолога.
— Пристъпвайте към оживяване! — заповяда той. И обръщайки се към Инеш, заговори:
— Нима ние можем ето така, без да завършим всичко да се върнем на Генея и да започнем масово преселване? Представете си, че нещо тука не сме изяснили докрай. Не, драги, това е недопустимо.
Доводът беше стар, но сега Инеш кой знае защо се съгласи веднага с него. Той искаше да добави още нещо, но забрави за всичко, защото четвъртият човек се повдигна от възкресителя.
Той седна… и изчезна.
Настъпи мъртва тишина, пълна с ужас и изумление. Капитан Горсид хрипливо проговори.
— Той не може да изчезне оттука. Ние знаем това. Той е някъде тук.
Генейците около Инеш наставаха от креслата, вглеждаха се в пустотата под енергийния купол. Стражите стояха безволно отпуснали щипалки с лъчеви оръжия. Със страничното си зрение Инеш видя как един от техниците, обслужващи защитните екрани нещо прошепна на Вид, който веднага го последва. Той се върна забележимо помръкнал.
— Казаха ми — заговори Вид,- че когато съживеният изчезна, стрелките на приборите са подскочили до максимум. Това е равнището на вътрешно ядрените процеси.
— В името на първия генеец! — прошепна Шюри. — Това е то, от което ние винаги сме се бояли.
— Унищожете всички локатори на звездолета! — крещеше капитан Горсид в микрофона. — Унищожете всичко, чувате ли?
Той се обърна, святкайки с очи към астронома.
— Шюри, те струва ми се, не ме разбраха. Заповядайте на своите подчинени да действат! Всички локатори и възкресители трябва да бъдат незабавно унищожени.
— По-скоро, по-скоро! — жално потвърди Шюри.
Когато всичко беше направено, те дойдоха на себе си. На лицата им се появиха мрачни усмивки. Всички чувстваха мрачно удовлетворение. Помощник капитанът Мейард каза: