Той млъкна. След това се върна към прекъснатата си мисъл:
— И така, секретът на локатора… В какво се състои той?
Съветниците около Инеш въздъхнаха с облекчение. Сега те не се бояха, че тяхната раса ще бъде унищожена. Инеш с гордост забеляза, че когато най-страшното отмина, никой от генейците не помисли за себе си.
— Значи вие не знаете тайната? — крадешком запита Йоал. — Вие сте достигнали много високо развитие, обаче да завоюваме галактики можем само ние.
Със заговорническа усмивка той обгърна с очи всички останали и добави:
— Господа, ние можем с право да се гордеем с великото откритие на генейците. Предлагам да се върнем на звездолета. На тази планета ние няма какво повече да правим.
През няколкото минути, докато те се скриваха в своите сферични гондоли, Инеш с тревога мислеше, че двуногото същество ще се опита да ги задържи. Но като се огледа той видя, че човекът, обърнал се с гръб към тях, бавно се отдалечава по улицата.
Този образ остана в паметта на Инеш, когато звездолетът започна да набира височина. И още нещо запомни той: атомните бомби, хвърлени една след друга над града, не избухнаха.
— Така лесно ние няма да се откажем от тази планета — каза капитан Горсид. — Аз предлагам още един път да преговаряме с чудовището.
Те решиха отново да се спуснат в града — Инеш, Йоал, Виид и командирът на кораба. Гласът на капитан Горсид прозвуча в техните приемници:
— Според мен — погледът на Инеш улавяше през утринната мъгла блясъка на прозрачните гондоли, които се спускаха около него. — Според мен ние приемаме това създание съвсем не за това, което той представлява в действителност. Спомнете си например — то се пробуди и веднага изчезна. А защо? Защото се изплаши. То не беше господар на положението. То само не се смята за всесилно.
Това звучеше убедително. Доводите на капитана допаднаха на Инеш. И на него изведнъж му се стори непонятно, че така лесно се паникьоса. Сега опасността му изглеждаше в друга светлина. На цялата планета има само един човек. Ако те решат могат да започнат преселването, като че ли него го няма. Той си спомни, че така правеха в миналото не един път. На много планети малки групи от истинските им обитатели бяха успели да се укрият от действието на смъртоносната радиация в отдалечени местности. Почти навсякъде, колонизаторите постепенно ги бяха улавяли и унищожавали. Обаче в два случая, доколкото той си спомняше, туземците още владееха малки части от своите планети. И в двата случая беше решено да не ги изтребват с радиация — това можеше да навреди на самите генейци. Там колонизаторите се бяха примирили с оцелелите аборигени. А тука — ще има всичко на всичко един обитател, той няма да заеме много място.
Когато го намериха, човекът делово почистваше долния етаж на неголяма сграда. Той остави метлата и излезе при тях на терасата. Сега той беше със сандали и свободно развяваща се туника от някаква ослепително блестяща материя. Той лениво погледна към тях и не каза нито дума.
Преговорите започна капитан Горсид. Инеш само се чудеше слушайки, какво говори той на автоматичния преводач. Командирът на звездолета беше пределно откровен, така бяха решили предварително. Той подчерта, че генейците не смятат да съживяват и другите мъртъвци на тази планета. Подобен алтруизъм би бил противоестествен, защото все по нарастващите орди от генейци постоянно се нуждаят от нови светове. И всяко ново значително увеличаване на населението предизвиква един и същ проблем, който може да се разреши само по един път. Но в дадения случай колонизаторите доброволно ще се задължат да не посягат на правата на единствения жив обитател на планетата.
На това място човекът прекъсна капитан Горсид:
— Каква е целта на тази безкрайна експанзия? — като че ли той започна да проявява някакъв интерес.
— Да предположим, че заселите всички планети на нашата галактика. А по нататък?
Капитан Горсид обмени недоумяващ поглед с Йоал, а след това с Инеш и Виид. Инеш отрицателно поклати туловището си напред-назад. Той изпита съжаление към това създание. Човекът не е разбрал и навярно никога няма да разбере. Стара история! Две раси, жизнеспособна и угасваща, се придържаха към противоположни гледни точки; едната се стремеше към звездите, а другата се прекланяше пред непредотвратимостта на съдбата.
— Защо не установите контрол над вашите инкубатори? — настояваше човекът.
— И да предизвикаме падане на правителството? — иронизира Йоал.
Той каза това снизходително и Инеш видя как всички останали също се усмихват на наивността на човека. Той почувства, как интелектуалната пропаст между тях става все по-широка. Това същество не разбираше природата на жизнените сили управляващи света.