— Добре — отново заговори човекът — Ако вие не сте способни да ограничите своето размножаване, това ще направим за вас ние.
Настъпи мълчание.
Генейците почнаха да се вкаменяват от ярост. Инеш почувства това сам и видя същите признаци и у другите. Неговият поглед преминаваше от лице на лице и се връщаше към двуногото същество, което както и преди стоеше до вратата. Не за първи път Инеш помисли, че техният противник изглежда съвършено беззащитен.
„Сега — помисли той — аз мога да го хвана със щипалките си и да го разкъсам!“
Умственият контрол над вътрешноядрените процеси и гравитационни полета дали се съчетаваше със способност да отрази чисто механическо, макрокосмическо нападение? Инеш мислеше, че се съчетава. Силата, чието проявление те бяха видели преди два часа сигурно имаше някакви граници. Но тези граници те не ги знаеха. И въпреки всичко — това сега нямаше значение. По силни ли са или по слаби — не е важно. Обидните думи бяха произнесени: „Ако не сте способни да се ограничите, ние ще направим това за вас!“
— Слушай, двуноги! — прогърмя Инеш — Ако ти се надяваш да съживиш своето мъртво племе — остави тази надежда!
Човекът погледна към него, но замълча.
— Ако ти можеше да ни унищожиш нас всички — продължаваше Инеш — то отдавна би ни унищожил. Но цялата работа е там, че силите ти са недостатъчни. Нашият кораб е построен така, че на него е невъзможна никаква верижна реакция. На всяка частица потенциално активна материя противостои пасивна античастица недопускаща образуване на критически маси. Ти може да произведеш взрив в нашите двигатели, но този взрив ще остане също изолиран и неговата енергия ще се обърне на това, за което двигателите са предназначени — ще се превърне в движение.
Инеш почувства допирането на Йоал.
— Внимавай! — прошепна историкът — В афектацията си може да издадеш някой от нашите секрети.
Инеш стисна неговата щипалка и сърдито отряза.
— Стига наивности! На това чудовище му беше достатъчно да види нашите тела и да разбере почти всички тайни на нашата раса. Трябва да сме глупаци за да си въобразяваме, че то не е преценило още своите и наши възможности в дадената ситуация.
— Инеш! — ревна капитан Горсид.
Долавяйки металически нотки в неговия глас, Инеш отстъпи и отвърна:
— Слушам.
Неговата ярост стихна така бързо, както и избухна.
— Струва ми се — продължи капитан Горсид, — че разбрах какво смятахте да кажете. Аз изцяло съм съгласен с вас, но в качеството си на по-висш представител на властта на Генея смятам за свой дълг да обявя ултиматум.
Той се обърна. Рогатото му тяло надвисна над човека.
— Ти се осмели да произнесеш това, за което няма прошка. Ти каза, че вие ще се опитате да ограничите движението на великия дух на Генея.
— Не духа — прекъсна го човекът. Той тихо се засмя. — Съвсем не духа!
Капитан Горсид пренебрегна думите му.
— Ето защо — продължаваше той — ние нямаме избор. Ние предполагаме, че с течение на времето, като събереш необходимите материали и инструменти, ще успееш да построиш възкресител. По наши разчети за това ще бъдат необходими най-малко две години, даже ако ти знаеш всичко. Това е необикновено сложен апарат и да се построи от единствения представител на расата, която хилядолетия преди да бъде унищожена се е отказала от машини, не е никак просто. Ти няма да успееш да построиш звездолет. А и ние няма да ти дадем време да построиш възкресителя. След няколко минути нашият кораб ще започне бомбардировка. Възможно е ти да съумееш да предотвратиш взривовете на каквото и да е разстояние около теб. Тогава ние ще отлетим над друг материк. Ако ни попречиш и там, значи ще ни е необходима помощ. След 6 месеца полет с най-голямо ускорение ние ще достигнем точката откъдето най-близките колонизирани от генейците планети ще чуят нашия призив. Те ще изпратят огромен флот: на него няма да могат да се противопоставят всичките твои сили. Хвърляйки по 100 или по 1000 бомби в минута ние ще унищожим всички градове, така че от скелетите на твоя народ няма да остане даже прах.
Такъв е нашият план. И така и ще бъде. А сега прави с нас каквото искаш — ние сме в твоя власт.
Човекът поклати глава.
— Засега аз нищо няма да правя — каза той и подчерта: — Засега нищо.
И като помълча, добави замислено.
— Вие разсъждавате логично. Много. Разбира се, аз не съм всемогъщ, но ми се струва, че вие забравихте една малка подробност. Каква е тя — няма да ви кажа. А сега прощавайте. Връщайте се на своя кораб и летете където искате. Аз имам още много работа.