Поли стоеше и гледаше смаяна. Тя мразеше да глади.
— Дафне, може ли да поговорим? — съвзе се тя в една от паузите.
Блауз вдигна очи.
— О, П… Поли! Ъм, да, разбира се!
— Удивително е какво Дафне знае за сгънките — каза с възхита едно момиче. — И за гладенето на дрехи!
— Аз съм удивена — отвърна Поли.
Блауз подаде ютията на момичето.
— Заповядай, Димфа — щедро рече той. — И помни: винаги се глади първо от опаката страна, а тъмен лен се минава само по веднъж. Често срещана грешка. Идвам, Поли.
Когато Поли нетърпеливо зачака отвън, едно от момичетата излезе с голям куп току-що изгладено пране. Видя я и мимоходом подхвърли:
— Всички знаем, че е мъж, но той така се забавлява, пък и глади като демон!
— Сър, откъде знаете как се глади? — запита Поли, когато стигнаха до перачницата.
— В ЦУ трябваше сам да си гладя прането — сподели Блауз. — Не можех да си позволя прислужничка, а свръзката ми беше заклет нуганец и каза, че това е женска работа. И аз си помислих, е, не може да е трудно, иначе нямаше да го оставяме на жените. Тук наистина не се престарават много. Знаеш ли, че слагат цветните при белите дрехи?
— Сър, нали казахте, че ще откраднете ключ за някоя от портите от пазача и ще му счупите врата?
— Действително.
— Знаете ли как да му счупите врата, сър?
— Прочетох цяла книга за бойни изкуства, Пъркс — малко остро отвърна той.
— Но всъщност не сте го правили, сър?
— Е, не! Бях в ЦУ, пък и не е разрешено да се упражняваме върху истински хора, Пъркс.
— Разбирате ли, сър, онзи, на когото искате да счупите врата, в този момент ще е въоръжен, а вие — не.
— Изпробвал съм основния принцип върху навито одеяло — укорително рече Блауз. — Справих се доста добре, струва ми се.
— Одеялото бореше ли се с вас, хриптейки, и риташе ли ви в чорапите, сър?
— Чорапите? — озадачи се лейтенантът.
— Всъщност мисля, че другата ви идея ще е по-удачна, сър — бързо каза Поли.
— Да… моята, ъ-ъ… друга идея… каква беше тя по-точно?
— Онази идея, дето избягваме от перачницата през сушилнята, сър, след като тихо сме обезвредили трима стражи, сър. Ей там в дъното на коридора има нещо като подвижна стая, сър, която се изтегля чак до покрива. С жените се качват двама стражи, сър, а на покрива чака още един. Заедно можем да извадим от строя нищо неподозиращите стражи, което ще е по-сигурно, отколкото вие да се изправите сам пред въоръжен мъж, с цялото ми уважение, сър, а това ще ни осигури добри изходни позиции към всяка точка от крепостта, ако вървим по покривите, сър. Браво на вас, сър!
Последва пауза.
— Аз, ъ-ъ, навлязох ли в толкова подробности?
— О, не, сър. Не би и трябвало, сър. Сержантите и ефрейторите се оправят с дребните детайли. Офицерите са тези, които виждат голямата картина.
— Да, абсолютно. А, ъ-ъ… колко голяма е конкретно тази картина? — Блауз примига.
— О, много голяма, сър. Наистина много голяма картина, сър.
— А-а! — Лейтенантът се изпъчи с онзи израз, който смяташе, че подобава на човек с панорамен кръгозор.
— Някои от жените тук са работели горе, сър, когато крепостта е била наша — бързо продължи Поли. — Предвиждайки заповедите ви, сър, накарах отряда да ги въвлече в непринуден разговор за архитектурното разположение, сър. Долавяйки основния замисъл на вашата стратегия, сър, мисля, че открих път за тъмниците.
Тя поспря. Знаеше, че четката си я биваше. Почти от класата на Джакръм. Беше я заредила с колкото „сърове“ посмя. И много се гордееше с „предвиждайки заповедите ви“.
Не беше чувала Джакръм да използва този израз, но с известни условности това си беше оправдание да направиш почти всичко. И „основният замисъл“ си го биваше доста.
— Тъмници — замислено рече Блауз, за момент загубвайки от полезрение голямата картина. — Всъщност ми се струва, че казах…
— Дасър. Защото, сър, ако успеем да измъкнем много от войниците, сър, вие ще поемете командването във вражеското убежище, сър!
Блауз се извиси с още няколко сантиметра, но отново клюмна.
— Естествено, там има и някои много висши офицери. Всичките по-висши от мен…
— Дасър! — Поли бе на път да завърши с отличие Школата на сержант Джакръм за изкусен рупъртски мениджмънт. — Може би е по-добре да освободим първо редовите войници, сър? Не искаме да излагаме офицерите на вражески огън.
Беше безсрамно и глупаво, но сега жарта на победата светеше в очите на Блауз. Просто за всеки случай Поли реши да я пораздуха: