Отрядът влезе с маршова стъпка и се строи. Игорина бе принудила двама от стражата да пренесат Уозър на носилка. Кръгът от шевове под окото й вършеше повече работа от полковнически нашивки. Никой войник не искаше да се кара с Игор.
Зачакаха. От време на време офицерите ги поглеждаха и отново се съсредоточаваха върху картата или разговора си. След време Поли видя как снижиха гласове, обърнаха отново глави и се насочиха към полукръга от столове с излъчването, че явно ги чака досадна работа, която за съжаление трябва да бъде свършена.
Генерал Фрок не погледна отряда, докато не се настани на централното място, където спретнато подреди бумагите си. Дори и тогава им хвърли само бегъл поглед, като че ли се страхуваше да го задържи. Поли го виждаше за пръв път. Беше добре сложен мъж, с все още гъста бяла коса. Сред бръчките през лицето му се открояваше белег, стигащ почти до окото му.
— Нещата вървят добре — обърна се той към стаята като цяло. — Току-що научихме, че останките от Десети полк вихрено щурмуват главната порта отвън. Някой явно е разбрал какво става. Армията е в действие!
Думите му бяха посрещнати с отмерена доза изтънчено ликуване, към което отрядът не се присъедини. Генералът отново им хвърли поглед.
— Това всичките ли са, Клогстън?
Майорът, за който поне бе отредена една масичка, стана и отдаде чест.
— Не, сър. Очакваме…
Вратата отново се отвори. Два доста големи трола вкараха окованата Джейд, следвана от Маладикт и Блауз. Явно в цялата суматоха никой не бе успял да намери панталони за лейтенанта, а Маладикт изглеждаше като в треска. Веригите му постоянно подрънкваха.
— Възразявам срещу веригите, сър! — каза Клогстън.
Генералът проведе приглушена консултация с някои от офицерите.
— Да, не искаме излишни формалности. — Той кимна към стражите: — Махнете ги. Троловете ви може да си вървят. Нека само охраната да остане край вратата. А сега да продължим. Наистина няма какво толкова да обсъждаме. Така, значи — той се понамести в стола си, — нещата всъщност са доста простички. С изключение на лейтенант Блауз вие ще се съгласите да бъдете върнати по домовете ви и поставени под отговорна мъжка опека, ясно? Точка по този въпрос. Ние обаче не сме неблагодарни. Разбрахме, че не сте задомени, и затова ще ви възнаградим както подобава, разбира се, с добри зестри…
Поли изкозирува:
— Разрешете да кажа, сър?
Фрок се втренчи в нея, а после отмести въпросителен поглед към Клогстън.
— Ще имате възможност да говорите по-късно, ефрейтор — каза майорът.
— Но в какво точно ни обвиняват, сър? Трябва да ни кажат!
Фрок се обърна към далечния край на редицата от столове:
— Капитане?
Нисък офицер скочи на крака. По лицето на Поли приливът на разпознаването се разля по крайбрежията на омразата.
— Капитан Страпи, отдел „Политика“, сър… — започна той и спря при рева на отряда. Когато виковете им постихнаха, той се прокашля и продължи: — По нуганския закон са извършили двайсет и седем Поругания, сър. Подозирам, че всъщност са доста повече. По военния закон, сър, разполагаме с простото доказателство, че са се престорили на мъже, за да се запишат в армията. Аз бях там, сър, и видях всичко.
— Капитан Страпи, ще разрешите ли да ви поздравя за бързото повишение? — каза лейтенант Блауз.
— Да, наистина, капитане — присъедини се Клогстън. — Очевидно сте били скромен ефрейтор само допреди няколко дни?
От мазилката на тавана се срути прах, когато нещо тежко удари стената отвън. Фрок поизтупа книжата си.
— Не е от нашите, надявам се — каза, а подчинените му възпитано се разсмяха. — Продължавайте, капитане!
Страпи се обърна към генерала:
— Както знаете, сър, на нас в политическия отдел ни се налага от време на време да приемем по-долен чин, за да добием сведения. Прикритие според устава, сър — додаде той.
Начинът, по който го изгледа генерал Фрок, зароди капчица надежда в душата на Поли. Никой не би могъл да хареса тип като Страпи, дори и майка. Генералът се обърна отново към Клогстън.
— Ще възразите ли, майоре? — сухо попита той. — Знаем, че са се преоблекли като…
— … жени, сър — гладко го прекъсна Клогстън. — Само това знаем, сър. Освен твърденията на капитан Страпи, а аз бих си позволил да допусна, че са пристрастни, все още не съм видял доказателство, че са се обличали по някакъв друг начин.
— Имаме нагледно доказателство пред очите си, човече!
— Да, сър. Носят рокли, сър.
— И са на практика гологлави!
— Да, сър. — Клогстън извади дебела книга, пълна с отметки. — Писанията на Нуган, сър: „Богоугодно е за Нуган жените да бъдат с къса коса, затуй че да не се разпалват чувствените склонности на мъжете.“