— Нима, Боб? — удиви се Фрок. — Е, добре… моля, заповядай. Протоколът ще отбележи, че давам думата на генерал Кцупи.
— Извинете, сър, мислех, че този процес не се протоколира? — обади се Клогстън.
— Да, да, разбира се, много ви благодаря, че освежихте паметта ми. Но ако имахме протокол, това щеше да се отбележи в него, Боб?
— Дами — генерал Кцупи озари отряда с блестяща усмивка, — а и, разбира се, вие също, лейтенант Блауз, както и вие, ъ-ъ… — той измери от глава до пети Маладикт, който му се облещи в отговор — … сър? — Генерал Кцупи обаче не можеше да бъде смутен от оцъклен вампир, дори и от такъв, който едва се владее. — Първо, позволете ми да изкажа от името на всички ни, вярвам, нашите благодарности за невероятната работа, която свършихте. Чудесно дело. Но за съжаление светът, в който живеем, има определени… правила, разбирате ли? Честно казано, проблемът тук не е, че сте жени. По същество, де. Но вие упорито настоявате, че сте такива. Разбирате ли? Не можем да допуснем това.
— Искате да кажете, че ако навлечем отново униформите и почнем да се перчим наоколо оригвайки се и крещейки „ха-ха, изментихме ви сите“, няма да има проблеми? — обади се Поли.
— Ще разрешите ли да се намеся? — обади се друг глас.
Фрок огледа масата.
— А, подофицер Стофър! Да?
— Всичко това, генерале, е адски тъпо, мътните го взели…
— Хмм! — предупреди Фрок.
— Какво има? — Стофър явно се озадачи.
— Тук има дами, господине. Това е, хмм, проблемът.
— Именно, мътните го взели! — каза Тонкър.
— Ясно, генерале. Но отрядът се предвожда от мъж, прав ли съм?
— Лейтенант Блауз ме увери, че е мъж, сър — каза Клогстън. — Тъй като е офицер и благородник, приемам думата му за истина.
— Е, значи, проблемът е решен. Тези млади дами са му помогнали. Вкарали са го в крепостта и прочее. Съдействали са му. Чудесните традиции на борогравските жени и така нататък. Съвсем никакви войници. Дайте на човека голям медал и го повишете в капитан, и всичко ще бъде забравено.
— Извинете ме за момент, генерале — каза Клогстън. — Ще се посъветвам с онези, които би трябвало да наричам обвиняемите, стига някой да ме осветли в какво точно ги обвиняват.
Той отиде до отряда и снижи глас:
— Мисля, че това е най-добрата оферта, която ще получите. Може би ще мога да издействам и пари. Какво ще кажете?
— Та това е абсолютно нелепо! — възмути се Блауз. — Те проявиха огромен кураж и решимост. Всичко това нямаше да е възможно без тях.
— Да, Блауз, и ще имате възможност да го кажете. Стофър даде доста умна идея. Всички получават каквото искат; само трябва да избягвате всякакви намеци, че всъщност сте действали като войници. Смели борогравски жени оказват помощ на доблестен герой, това става. Приемете гледната точка, че времената са променливи и вие им помагате да се променят по-бързо. Е?
Отрядът размени погледи.
— Ъ-ъ… аз нямам нищо против — престраши се Шафти, — стига всички да са съгласни.
— Значи ще родиш бебето без съпруг? — изуми се Поли.
— Той и без това сигурно е мъртъв, който и да е бил — въздъхна Шафти.
— Генералът има голямо влияние — намеси се Клогстън. — Може би ще уреди да…
— Не, аз не се връзвам на това — каза Тонкър. — Всичко е бозава дребна лъжа. Да вървят по дяволите!
— Лофти? — обърна се Поли.
Лофти драсна клечка кибрит и се втренчи в нея. Тя можеше да намери клечки навсякъде.
Високо над главите им се разнесе още едно „баам“.
— Маладикт? — отмести очи Поли.
— Ккарай дда ввърви. Кказвам нне.
— А вие, лейтенант? — попита Клогстън.
— Това е безчестно.
— Ако откажете, може да имате проблеми. С кариерата.
— Предполагам, че за мен такава няма, майоре, каквото и да стане. Не, няма да живея в измама. Вече знам, че не съм герой. Просто исках да бъда такъв.
— Благодаря ви, сър — каза Поли. — Ъ-ъ… Джейд?
— Единия от троловете, дето ме озаптиха, ме фрасна с бу’алката си, пък аз му фърлих една маса — призна Джейд, забила поглед в пода.
— Това е малтретиране на плен… — започна Блауз, но Клогстън го спря:
— Не, сър, поназнайвам нещо за троловете. Те са много… натурални. Значи… младежът е доста привлекателен, а, редник?
— Читав ми изглежда — Джейд почервеня. — И не ща да ме връщат вкъщи. Там без туй няма нищо за мен.
— Редник Игор… ина? — обърна се Блауз.
— Мисля, че трябва да се предадем.
— Защо? — стресна се Поли.
— Защото Уозър умира. — Игорина размаха ръка. — Не, моля ви, не се струпвайте! Оставете й малко въздух. Не е яла. Не мога изобщо да я накарам да пие. — Тя вдигна зачервени очи. — Не знам какво да направя!