— Да, сержант! — изтътна тролът и се изправи на крака.
— Добре, тогава. — Джакръм отстъпи назад. — И така, късметлиите ми, днес ще се научим на онова, дето му викат маршировка…
Оставиха Плюн под поривите на вятъра и дъжда. Приблизително час, след като изчезнаха зад един завой в долината, бараката, в която бяха спали, мистериозно изгоря.
Бяха правени и по-успешни опити за маршируване, само че от пингвини. Шествието завършваше с фургона, от който сержант Джакръм крещеше инструкции, но новобранците се движеха сякаш за пръв път им се случваше да вървят от едно място до друго. Сержантът хокаше разпуснатата им походка и заради неколцина проведе импровизирана лекция на тема „дясно“ и „ляво“. И така, те постепенно напуснаха планините.
Поли запомни тези първи дни със смесени чувства. Непрекъснато маршируваха, но тя бе навикнала на дълги преходи и имаше добри ботуши. Панталоните спряха да я дразнят. В небето, предвещаващо дъжд, слънцето все пак си направи труда да грее. Не беше студено. Всичко щеше да е наред, ако не беше ефрейторът.
Тя се чудеше как Страпи, чийто нос вече бе приблизително с цвета на слива, ще се справи с възникналата ситуация. Оказа се, че той възнамерява да разреши проблема, като се преструва, че нищо не се е случило и като си има възможно най-малко вземане-даване с Поли.
Не пощади обаче останалите, макар че действаше избирателно. Маладикт беше безусловно оставен на мира, както и Карборунд: колкото и ненормален, Страпи не беше самоубиец. А Игор го объркваше. Дребният човечец изпълняваше всичките му идиотски нареждания, и то бързо, компетентно и с вид на огромно удоволствие от работата си, което напълно сащисваше ефрейтора.
С другите се заяждаше без всякакъв повод, ругаеше ги, докато не направят някоя нищожна грешка, а после им продънваше ушите от ругатни. Избраникът му беше редник Гуум, по прякор Уозър, който беше хилав като вейка, ококорен, нервен и преди всяко ядене казваше благодарствена молитва на висок глас. Още преди края на първия ден Страпи успяваше да го накара да повърне само като му кресне. А после се кикотеше.
Само дето всъщност не се кикотеше, забеляза Поли. Вместо това произвеждаше някакво хриптене, подобно на сипкава гаргара, нещо от сорта на гхнррррш.
Присъствието му убиваше всякакво желание. Джакръм рядко се намесваше, макар че често го наблюдаваше. А веднъж, когато Поли улови погледа му, той й намигна.
Първата вечер Страпи с крясъци им метна една палатка от фургона и им крещя на главите, докато я опънат, а след като вечеряха стар хляб и наденица, ги строи с крясъци пред едно табло, за да им се накрещи. На таблото бе написал „ЗА КАКВО СЕ БОРИМ“, а отдолу бе наредил: 1,2,3.
— Така, внимавайте! — Той удари с пръчка по таблото. — Според някои, вие, момченца, трябва да знаете защо я водим тая война, ясно? Е, ето ви на! Първо, помните ли град Липц? Беше яростно атакуван от злобенските войски преди година! Те…
— Извинете, но Липц не го ли атакуваха нашите, ефрейтор? Миналата година казаха… — започна Шафти.
— На умен ли ми се правиш, редник Меникъл? — озъби се Страпи, назовавайки най-големия грях в списъка си.
— Само искам да разбера, ефрейтор — отстъпи Шафти. Той беше набит, въздебеличък, от ония, които се суетят около другите, опитвайки се да помогнат по малко дразнещ начин, отменяйки ги в дребни работи, които хората нямат нищо против да свършат и сами. Имаше нещо странно в него, макар че трябваше да се има предвид, че в момента седеше до Уозър, който бе твърде странен и вероятно заразен…
… и бе попаднал в полезрението на Страпи. Да се заяждаш с Шафти не беше интересно, но Уозър, виж Уозър винаги си струваше виковете.
— Слушаш ли, редник Гуум? — изкряска той.
Уозър, който седеше със затворени очи, стреснато се ококори.
— Ефрейтор? — потръпна, докато Страпи се приближаваше.
— Попитах, слушаш ли, Гуум?
— Тъй вярно, ефрейтор!
— Сериозно? И какво чу, ако мога да попитам? — произнесе Страпи с лепкава жлъч в гласа.
— Нищо, ефрейтор. Тя мълчи.
Страпи пое дълбоко дъх с възторжено злорадство.
— Ти си безполезен, ненужен куп…
Разнесе се звук. Беше тих, неописуем звук, важна част от ежедневието, който обаче никога нямаше да бъде например подсвиркван или включен в интригуваща соната. Бе просто звукът на метал, стържещ в камък.
От отсрещната страна на огъня Джакръм отпусна шашката си. В другата си ръка държеше брус. Той се ококори в отговор на груповото облещване.